Варлам Тихонович Шаламов (1907-1982) - руски съветски прозаик и поет, най-известен като автор на цикъла съчинения "Колимски приказки", който разказва за живота на затворниците от съветските лагери за принудителен труд в периода 1930-1950.
Като цяло той прекара 16 години в лагерите в Колима: 14 като цяло и като затворник фелдшер и още 2 след освобождаването му.
В биографията на Шаламов има много интересни факти, за които ще говорим в тази статия.
И така, пред вас е кратка биография на Варлам Шаламов.
Биография на Шаламов
Варлам Шаламов е роден на 5 (18) юни 1907 г. във Вологда. Израства в семейството на православен свещеник Тихон Николаевич и съпругата му Надежда Александровна. Той беше най-малкото от 5 оцелели деца на родителите си.
Детство и младост
Бъдещият писател от ранна възраст се отличаваше с любопитство. Когато бил само на 3 години, майка му го научила да чете. След това детето отделя много време само на книги.
Скоро Шаламов започва да пише първите си стихове. На 7-годишна възраст родителите му го изпращат в мъжка гимназия. Поради избухването на революцията и Гражданската война обаче той успява да завърши училище едва през 1923 година.
С идването на власт на болшевиките, пропагандирайки атеизма, семейство Шаламови трябваше да преживее много неприятности. Интересен факт е, че един от синовете на Тихон Николаевич, Валери, публично отрече собствения си баща, свещеник.
В началото на 1918 г. старши Шаламов престава да получава плащания, дължими му. Апартаментът му е ограбен и по-късно уплътнен. За да помогне на родителите си, Варлам продава пайове, които майка му пече на пазара. Въпреки тежкото преследване, главата на семейството продължава да проповядва дори когато ослепява в началото на 20-те години.
След като завършва училище, Варлам иска да получи висше образование, но тъй като е син на духовник, му е забранено да учи в университета. През 1924 г. заминава за Москва, където работи във фабрика за обработка на кожа.
По време на биографията от 1926-1928г. Варлам Шаламов учи в Московския държавен университет в Юридическия факултет. Изгонен е от университета „за укриване на социалния произход“.
Факт е, че при попълване на документите жалбоподателят определя баща си като „служител с увреждания“, а не като „духовник“, както посочва неговият състудент в доклада. Това беше началото на репресии, които в бъдеще радикално ще припокрият целия живот на Шаламов.
Арести и затвор
В студентските си години Варлам е член на дискусионен кръг, където те осъждат пълната концентрация на власт в ръцете на Сталин и отклонението му от идеалите на Ленин.
През 1927 г. Шаламов участва в протест в чест на 10-годишнината от Октомврийската революция. Заедно със съмишленици той призова за оставката на Сталин и връщането към наследството на Илич. Няколко години по-късно той е арестуван за първи път като съучастник на троцкистката група, след което е изпратен в лагер за 3 години.
От този момент в биографията започват дългосрочните затворнически изпитания на Варлам, които ще продължат повече от 20 години. Първият си мандат излежава в лагера Вишерски, където през пролетта на 1929 г. е преместен от затвора Бутирка.
В северната част на Урал Шаламов и други затворници построиха голям химически завод. През есента на 1931 г. той е освободен предсрочно, в резултат на което може отново да се върне в Москва.
В столицата Варлам Тихонович се занимава с писане, като си сътрудничи с продуцентските издателства. Около 5 години по-късно той отново бе припомнен за „троцкистките възгледи“ и обвинен в контрареволюционна дейност.
Този път мъжът беше осъден на 5 години, след като го изпрати в Магадан през 1937 г. Тук той беше възложен на най-тежките видове работа - златодобивни мини. Шаламов трябваше да бъде освободен през 1942 г., но според правителствено постановление затворниците не можеха да бъдат освобождавани до края на Великата отечествена война (1941-1945).
В същото време Варлам непрекъснато е „налаган“ на нови условия съгласно различни статии, включително „делото на адвокатите“ и „антисъветските настроения“. В резултат мандатът му се увеличи до 10 години.
През годините на биографията си Шаламов успява да посети 5 мини на Колима, като работи в рудници, копае окопи, сече дърва и т.н. С избухването на войната състоянието на нещата се влоши по специален начин. Съветското правителство значително намали и без това малката дажба, в резултат на което затворниците изглеждаха като живи мъртви.
Всеки затворник мислеше само откъде да вземе поне малко хляб. Нещастните пиеха отвара от борови иглички, за да предотвратят развитието на скорбут. Варламов многократно лежеше в лагерни болници, балансирайки между живота и смъртта. Изтощен от глад, упорита работа и липса на сън, той решава да избяга с останалите затворници.
Неуспешното бягство само влоши ситуацията. За наказание Шаламов беше изпратен в наказателното поле. През 1946 г. в Сусуман той успява да предаде бележка на познат лекар Андрей Пантюхов, който полага всички усилия да настани болния затворник в медицинското отделение.
По-късно на Варламов беше разрешено да вземе 8-месечен курс за фелдшери. Условията на живот в курсовете бяха несравними с режима на лагера. В резултат на това до края на мандата си той работи като медицински асистент. Според Шаламов той дължи живота си на Пантюхов.
След като е освободен, но е нарушен в неговите права, Варлам Тихонович работи още 1,5 години в Якутия, събирайки пари за билет за вкъщи. Той успя да дойде в Москва едва през 1953 г.
Създаване
След края на първия мандат Шаламов работи като журналист в столичните списания и вестници. През 1936 г. първият му разказ е публикуван на страниците на „Октомври“.
Изгнанието в поправителните лагери коренно трансформира работата му. Докато излежава присъдата си, Варлам продължава да записва поезия и да прави скици за бъдещите си творби. Още тогава той се зае да разкаже на целия свят истината за случващото се в съветските лагери.
Завръщайки се у дома, Шаламов се отдава изцяло на писането. Най-популярен е известният му цикъл „Колимски приказки“, написан през 1954-1973 г.
В тези произведения Варлам описва не само условията на задържане на затворници, но и съдбата на хора, разбити от системата. Лишен от всичко необходимо за пълноценен живот, човек престава да бъде личност. Според писателя способността за състрадание и взаимно уважение атрофира у затворника, когато въпросът за оцеляването излезе на преден план.
Писателят беше против публикуването на "Колимски истории" като отделна публикация, поради което в пълна колекция те бяха публикувани в Русия след смъртта му. Заслужава да се отбележи, че по тази работа през 2005 г. е заснет филм.
Интересен факт е, че Шаламов беше критичен към Александър Солженицин, авторът на култовия „Архипелаг ГУЛАГ“. По негово мнение той си направи име, спекулирайки с темата на лагера.
През годините на творческата си биография Варлам Шаламов публикува десетки стихосбирки, написа 2 пиеси и 5 автобиографични истории и есета. Освен това специално внимание заслужават неговите есета, тетрадки и писма.
Личен живот
Първата съпруга на Варлам беше Галина Гудз, която той срещна във Вишлагер. Според него той я е „откраднал“ от друг затворник, при когото момичето е дошло на среща. Този брак, в който се роди момиченцето Елена, продължи от 1934 до 1956 година.
По време на втория арест на писателя, Галина също е подложена на репресии и е заточена в отдалечено село на Туркменистан. Тя живее там до 1946 г. Двойката успява да се срещне едва през 1953 г., но скоро решават да напуснат.
След това Шаламов се жени за детската писателка Олга Неклюдова. Двойката живее заедно 10 години - няма общи деца. След развода през 1966 г. и до края на живота си мъжът живее сам.
Смърт
През последните години от живота му здравословното състояние на Варлам Тихонович беше изключително трудно. Десетилетия изтощителна работа на границата на човешките възможности се усетиха.
Още в края на 50-те години писателят получава инвалидност поради болестта на Мениер, заболяване на вътрешното ухо, което се характеризира с повтарящи се пристъпи на прогресивна глухота, шум в ушите, световъртеж, дисбаланс и вегетативни нарушения. През 70-те той загуби зрението и слуха си.
Шаламов вече не можеше да координира собствените си движения и трудно можеше да се движи. През 1979 г. е настанен в Дома на инвалидите. Няколко години по-късно той получи инсулт, в резултат на което решиха да го изпратят в психоневрологичен интернат.
В процеса на транспортиране старецът настинал и се разболял от пневмония, довела до смъртта му. Варлам Шаламов умира на 17 януари 1982 г. на 74-годишна възраст. Въпреки че е бил атеист, лекарят му Елена Захарова настоява той да бъде погребан според православната традиция.
Снимки на Шаламов
