Вергилий

Публий Вергилий Марон (70-19 години. Като автор на 3 велики стихотворения, той затъмнява гърците Теокрит ("Буколикс"), Хезиод ("Георгикс") и Омир ("Енеида").

В биографията на Вергилий има много интересни факти, за които ще разкажем в тази статия.

И така, пред вас е кратка биография на Публий Вергилий.

Биография на Вергилий

Вергилий е роден на 15 октомври 70 г. пр. Н. Е. в Cisalpine Galia (Римска република). Израства в просто, но богато семейство на Върджил-старши и съпругата му Магическа Пола.

Освен него родителите му имаха още три деца, от които само едно успя да оцелее - Валери Прокул.

Детство и младост

За детството на поета не се знае почти нищо. Когато е на 12 години, учи в гимназия. След това учи в Милано, Рим и Неапол. Биографи предполагат, че именно бащата е насърчил Вергилий към политическа дейност, като иска синът му да бъде сред аристократите.

В образователните институции Вергилий учи реторика, писане и философия. Интересен факт е, че според неговите възгледи най-близката философска насока за него е епикурейството.

Въпреки факта, че Публий напредва в обучението си, той изобщо не притежава ораторията, от която се нуждае всеки политик. Само веднъж човекът се яви в съда, където претърпя смазващо фиаско. Речта му беше твърде бавна, колеблива и объркана.

Вергилий изучавал и гръцки език и литература. Градският живот го умори, в резултат на което той винаги искаше да се върне в родната си провинция и да живее в хармония с природата.

В резултат на това с течение на времето Публий Вергилий все пак се завръща в малката си родина, където започва да пише първите си стихотворения - „Буколици“ („Eclogi“). Спокойният и спокоен живот обаче беше прекъснат от държавните реформи.

Литература и философия

След битката във Филипините Цезар обеща да предостави земя на всички ветерани. По тази причина част от техните имоти са конфискувани от много граждани. Публий стана един от онези, които бяха изгонени от владенията си.

По времето на биографията си Вергилий вече е имал известна популярност, благодарение на собствените си произведения - "Полемон", "Дафнис" и "Алексис". Когато поетът остава без покрив над главата си, приятелите му се обръщат за помощ към Октавиан Август.

Заслужава да се отбележи, че Август лично се запозна и одобри творбите на младия поет, като заповяда да му предостави къща в Рим, както и имение в Кампания. В знак на благодарност Вергилий прослави Октавиан в новата еклога „Титир“.

След Перузийската война в държавата настъпи нова вълна от конфискация на имущество. И отново Август се застъпи за Публий. Поетът написа седмата еклога в чест на новородения син на покровителя, наричайки го „гражданин на златната епоха“.

Когато относителният мир беше възстановен в Римската република, Вергилий напълно успя да посвети свободното си време на творчество. Често пътувал до Неапол заради мекия климат. По това време той публикува известните биографии "Georgics", призовавайки сънародниците си да възстановят икономиката, разрушена след войните.

Публий Вергилий имаше на разположение много сериозни творби, благодарение на които успя да изучава не само стиховете на различни автори, но и историята на древните градове и селища. По-късно тези творби ще го вдъхновят да създаде световно известната „Енеида“.

Важно е да се отбележи, че Вергилий, заедно с Овидий и Хорас, се счита за най-великия поет на древността. Първото голямо произведение на Публий е Буколиците (39 г. пр. Н. Е.), Което представлява цикъл от овчарски стихове. Тези стихове придобиха огромна популярност, правейки техния автор най-известният поет на своето време.

Интересен факт е, че именно тази работа доведе до формирането на нов буколичен жанр. Що се отнася до чистотата и пълнотата на стиха, в този случай връхът на творчеството на Вергилий се счита за Георгики (29 г. пр. Н. Е.), Дидактическа епопея за земеделието.

Тази поема се състои от 2188 стиха и 4 книги, които засягат темите на земеделието, овощарството, скотовъдството, пчеларството, отричането на атеизма и други области.

След това Вергилий се захваща със създаването на „Енеида“, стихотворение за произхода на римската история, замислено като „отговор на Омир“. Той не успя да завърши тази работа и дори искаше да изгори своя шедьовър в навечерието на смъртта си. И все пак „Енеида“ е публикувана и се превръща в истински национален епос за Римската република.

Много фрази от тази работа бързо се разминават в цитати, включително:

"Съдете другите един по един."
„Проклета жажда за злато“.
"Със забавяне той спаси случая."
"Страхувам се от датчаните и тези, които носят подаръци."

През Средновековието и ранната модерна ера „Енеида“ е едно от малкото древни произведения, което не губи своята актуалност. Интересното е, че именно Вергилий е изобразен в „Божествената комедия“ като негов водач през отвъдното. Това стихотворение все още е включено в училищната програма в много страни по света.

Смърт

През 29 г. сл. Хр. Вергилий решил да отиде в Гърция, за да си почине и да работи върху „Енеида“, но Август, който се срещнал с поета в Атина, го убедил да се върне в родината си възможно най-скоро. Пътуването се отрази зле на здравето на мъжа.

След пристигането си у дома Публий се разболява тежко. Той разви тежка треска, която стана причина за смъртта му. Когато малко преди смъртта си той се опитал да изгори Енеида, приятелите му Вариус и Тука го убедили да запази ръкописа и обещали да го подреди.

Поетът заповядал да не добавя нищо от себе си, а само да изтрие нещастните места. Това обяснява факта, че стихотворението съдържа много непълни и фрагментарни стихотворения. Публий Вергилий умира на 21 септември 19 г. пр. Н. Е. на 50-годишна възраст.