Кирил (в света Константин с прякор Философ; 827-869) и Методий (в света Майкъл; 815-885) - светци на православната и католическата църкви, братя от град Солун (дн. Солун), създатели на старославянската азбука и църковнославянски език, християнски мисионери.
В биографиите на Кирил и Методий има много интересни факти, които ще бъдат споменати в тази статия.
И така, преди вас са кратки биографии на братята Кирил и Методий.
Биографии на Кирил и Методий
Най-големият от двамата братя е Методий (преди постриганието му Михаил), който е роден през 815 г. във византийския град Солун. 12 години по-късно, през 827 г., се ражда Кирил (преди тонзурата Константин). Родителите на бъдещите проповедници имаха още 5 сина.
Детство и младост
Кирил и Методий произхождат от знатен род и са възпитавани в семейството на военачалник на име Лео. Биографите все още спорят за етническата принадлежност на това семейство. Някои ги приписват на славяните, други на българите, а трети на гърците.
Като дете Кирил и Методий получават отлично образование. Струва си да се отбележи, че първоначално братята не бяха обединени от общи интереси. И така, Методий отишъл на военна служба и по-късно заел поста губернатор на византийската провинция, показвайки се като изкусен владетел.
От ранна възраст Кирил се отличаваше с прекалено любопитство. Той прекарваше цялото си свободно време в четене на книги, които в онези времена имаха голяма стойност.
Момчето се отличаваше с изключителна памет и умствени способности. Освен това владееше гръцки, славянски, иврит и арамейски. След като учи в университета в Магнавър, 20-годишният вече преподава философия.
Християнско служение
Дори в младостта си Кирил имаше прекрасна възможност да стане високопоставен чиновник, а в бъдеще и главнокомандващ на армията. И все пак той изоставил светската си кариера, решил да свърже живота си с богословието.
В онези години византийските власти правят всичко възможно да разпространяват православието. За целта правителството изпрати дипломати и мисионери в райони, където ислямът или други религии бяха популярни. В резултат Кирил започва да участва в мисионерски дейности, проповядвайки християнски ценности на други народи.
По това време Методий решава да напусне политическа и военна служба, следвайки по-малкия си брат в манастира. Това доведе до тозурирането му на 37 години.
През 860 г. Кирил е поканен в двореца при императора, където е инструктиран да се присъедини към хазарската мисия. Факт е, че представителите на хазарския каган обещаха да приемат християнството, при условие че са убедени в автентичността на тази вяра.
В предстоящия дебат от християнските мисионери се изискваше да докажат истината на своята религия пред мюсюлманите и идеите. Кирил взел по-големия си брат Методий със себе си и отишъл при хазарите. Според някои източници Кирил е успял да излезе победител в дискусия с мюсюлманския имам, но въпреки това каганът не е променил вярата си.
Независимо от това, хазарите не попречили на своите съплеменници, които искали да приемат християнството, да бъдат кръстени. По това време се случило важно събитие в биографиите на Кирил и Методий.
По време на завръщането си у дома братята спряха в Крим, където успяха да намерят мощите на Климент, светия папа, които по-късно бяха транспортирани в Рим. По-късно в живота на проповедниците се случи още едно значимо събитие.
След като князът на моравските земи (славянска държава) Ростислав се обърна за помощ към правителството на Константинопол. Той поиска да му изпрати християнски богослови, които биха могли да обяснят християнските учения на хората в проста форма.
Така Ростислав искал да се отърве от влиянието на германските епископи. Това пътуване на Кирил и Методий влезе в световната история - създадена е славянската азбука. В Моравия братята са свършили голяма образователна работа.
Кирил и Методий превеждали гръцки книги, учили славяните да четат и пишат и показали как да се извършват богослужения. Влаковете им се влачат 3 години, през които успяват да постигнат важни резултати. Техните образователни дейности подготвиха България за кръщение.
През 867 г. братята са принудени да заминат за Рим по обвинение в богохулство. Западната църква нарича Кирил и Методий еретици, тъй като те използват славянския език за четене на проповеди, което тогава се счита за грях.
В онази епоха всяка богословска тема може да се обсъжда само на гръцки, латински или иврит. На път за Рим Кирил и Методий спират в княжество Блатенски. Тук те успяха да изнесат проповеди, както и да научат местното население на книжната търговия.
Пристигайки в Италия, мисионерите подариха на духовенството мощите на Климент, които те бяха донесли със себе си. Новият папа Адриан II бил толкова възхитен от реликвите, че разрешил служби на славянски език. Интересен факт е, че по време на тази среща Методий е удостоен с епископски чин.
През 869 г. Кирил умира, в резултат на което самият Методий продължава да се занимава с мисионерска дейност. По това време той вече имаше много последователи. Той решава да се върне в Моравия, за да продължи работата, която е започнал там.
Тук Методий трябваше да се изправи срещу сериозно противопоставяне в лицето на германското духовенство. Тронът на починалия Ростислав е зает от племенника му Святополк, който е лоялен към политиката на германците. Последните направиха всичко възможно да възпрепятстват работата на монаха.
Всякакви опити за извършване на богослужения на славянски език били преследвани. Любопитно е, че Методий дори е бил затворен в манастира за 3 години. Папа Йоан VIII помогна на византийците да бъдат освободени.
И все пак в църквите все още беше забранено да се провеждат служби на славянски език, с изключение на проповеди. Заслужава да се отбележи, че въпреки всички забрани, Методий продължава да извършва тайно богослужения на славянски.
Скоро архиепископът покръсти чешкия принц, за което почти претърпя тежко наказание. Методий обаче успял не само да избегне наказанието, но и да получи разрешение за извършване на служби на славянски език. Интересен факт е, че малко преди смъртта си той успява да завърши превода на старозаветните писания.
Създаване на азбуката
Кирил и Методий остават в историята преди всичко като създатели на славянската азбука. Това се случи в началото на 862-863. Струва си да се отбележи, че няколко години по-рано братята вече бяха направили първите си опити да реализират идеята си.
По това време в биографията си те живеели на склона на връх Малък Олимп в местен храм. Кирил се смята за автор на азбуката, но коя остава загадка.
Експертите се навеждат към глаголицата, както е посочено от 38-те символа, които тя съдържа. Ако говорим за кирилицата, тогава тя очевидно е приложена от Климент Охридски. Във всеки случай обаче ученикът все пак прилага работата на Кирил - именно той изолира звуците на езика, което е най-важният фактор за създаването на писменост.
Основата за азбуката беше гръцката криптография - буквите са много сходни, в резултат на което глаголът беше объркан с ориенталските азбуки. Но за обозначаване на характерни славянски звуци са използвани ивритски букви, сред които - "ш".
Смърт
По време на пътуване до Рим Кирил бил поразен от тежко заболяване, което се оказало фатално за него. Смята се, че Кирил е починал на 14 февруари 869 г. на 42-годишна възраст. На този ден католиците празнуват деня на паметта на светците.
Методий надживява брат си с 16 години, след като умира на 4 април 885 г. на 70-годишна възраст. След смъртта му, по-късно в Моравия, те отново започват да забраняват литургичните преводи, а последователите на Кирил и Методий започват да бъдат жестоко преследвани. Днес византийските мисионери са на почит както на Запад, така и на Изток.
Снимка на Кирил и Методий
