Бертран Артър Уилям Ръсел, 3-ти граф Ръсел (1872-1970) - британски философ, логик, математик, писател, историк и общественик. Популяризатор на пацифизма и атеизма. Той направи безценен принос в математическата логика, историята на философията и теорията на познанието.
Ръсел се смята за един от основателите на английския неореализъм и неопозитивизъм. През 1950 г. му е присъдена Нобелова награда за литература. Смятан за един от най-ярките логици на 20 век.
В биографията на Ръсел има много интересни факти, за които ще говорим в тази статия.
И така, ето кратка биография на Бертран Ръсел.
Биография на Ръсел
Бертран Ръсел е роден на 18 май 1872 г. в уелския графство Монмутшир. Той израства и е отгледан в аристократичното семейство на Джон Ръсел и Катрин Стенли, принадлежащо към стара линия политици и учени.
Баща му е син на министър-председателя на Англия и лидер на партията на вигите. В допълнение към Бертран, родителите му имаха момче Франк и момиче Рейчъл.
Детство и младост
Много от роднините на Бертран се отличаваха със своето образование и високо положение в обществото. Ръсел-старши е един от основателите на пацифизма, чиято теория се формира през 19 век и става популярна няколко десетилетия по-късно. В бъдеще момчето ще стане пламенен привърженик на възгледите на баща си.
Майката на Бертран активно се бори за правата на жените, което предизвика враждебност от кралица Виктория.
Интересен факт е, че на 4-годишна възраст бъдещият философ остава сирак. Първоначално майка му умира от дифтерия, а няколко години по-късно баща му умира от бронхит.
В резултат на това децата са отгледани от баба си, графиня Ръсел, която се придържа към пуританските възгледи. Жената направи всичко необходимо, за да осигури на внуците си прилично образование.
Още в ранното детство Бертран проявява интерес към различни области на естествената наука. Момчето прекарва много време в четене на книги и също така обича математиката. Заслужава да се отбележи, че дори тогава той каза на благочестивата графиня, че не вярва в съществуването на Създателя.
След като навърши 17 години, Ръсел успешно издържа изпитите в Тринити Колидж, Кеймбридж. По-късно получава бакалавърска степен по изкуствата.
През този период от биографията си той се интересува от творбите на Джон Лок и Дейвид Хюм. Освен това той изучава икономическите трудове на Карл Маркс.
Възгледи и философски творби
След като е завършил, Бертран Ръсел е назначен за британски дипломат, първо във Франция, а след това в Германия. През 1986 г. публикува първата значима творба „Германската социална демокрация“, която му донася голяма слава.
След завръщането си у дома, Ръсел има право да изнася лекции по икономика в Лондон, което го прави още по-популярен.
През 1900 г. той получава покана за Световния философски конгрес в Париж, където успява да се срещне с учени от световна класа.
През 1908 г. Бертран става член на Кралското общество, водещата научна организация във Великобритания. По-късно, в сътрудничество с Уайтхед, той публикува книгата Principia Mathematica, която му донася световно признание. Авторите заявяват, че философията тълкува всички природни науки и логиката се превръща в основата на всяко изследване.
И двамата учени бяха на мнение, че истината може да бъде схваната само емпирично, тоест чрез сетивно преживяване. Ръсел обърна голямо внимание на държавната структура, критикувайки капитализма.
Човекът твърди, че всички области на индустрията трябва да се ръководят от работещи хора, а не от предприемачи и служители. Любопитно е, че той нарече силата на държавата основната причина за всички нещастия на планетата. По въпросите на изборите той се застъпва за равенството между мъжете и жените.
В навечерието на Първата световна война (1914-1918) Ръсел е пропит с идеите на пацифизма. Той е член на обществото - „Противодействие на наборната военна служба“, което предизвика възмущение сред сегашното правителство. Мъжът призова сънародниците си да откажат да служат в армията, за което е изправен пред съда.
Съдът постанови да възстанови глоба от Бертран, да конфискува библиотеката му и да го лиши от възможността да посети Америка за лекции. Въпреки това той не се отказва от убежденията си и за критични изявления през 1918 г. е затворен за шест месеца.
В клетката Ръсел пише Увод към математическата философия. До края на войната той продължава да води антивоенни дейности, активно популяризирайки своите идеи. По-късно философът призна, че се възхищава на болшевиките, което предизвиква още по-голямо недоволство сред властите.
През 1920 г. Бертран Ръсел заминава за Русия, където остава около месец. Той лично общува с Ленин, Троцки, Горки и Блок. Освен това му се дава възможност да изнася лекции в Петроградското математическо дружество.
В свободното си време Ръсел комуникира с обикновените хора и става все по-разочарован от болшевизма. По-късно той започва да критикува комунизма, наричайки се социалист. В същото време той заяви, че до известна степен светът все още се нуждае от комунизъм.
Ученият сподели впечатленията си от пътуването до Русия в книгата „Болшевизмът и Западът“. След това той посети Китай, в резултат на което беше публикувана новата му работа, озаглавена „Проблемът с Китай“.
По време на биографията от 1924-1931г. Ръсел е изнасял лекции в различни американски градове. По същото време той се интересува от педагогика. Мислителят разкритикува английската образователна система, призовавайки за развитие на творчеството у децата, както и да се отърве от шовинизма и бюрокрацията.
През 1929 г. Бертран публикува „Брак и морал“, за което получава Нобелова награда за литература през 1950 г. Създаването на ядрено оръжие силно потиска философа, който през целия си живот призовава хората към мир и хармония с природата.
В средата на 30-те години Ръсел открито критикува болшевизма и фашизма, като посвещава няколко творби на тази тема. Подходът на Втората световна война го принуждава да преразгледа възгледите си за пацифизма. След превземането на Хитлер от Полша, той окончателно се отказва от пацифизма.
Освен това Бертран Ръсел призова Великобритания и САЩ да предприемат съвместни военни действия. През 1940 г. става професор по философия в Сити Колидж в Ню Йорк. Това предизвика възмущение сред духовенството, срещу което той се бори и насърчава атеизма.
След края на войната Ръсел продължава да пише нови книги, да говори по радиото и да изнася лекции пред студенти. В средата на 50-те години той е привърженик на политиката на Студената война, защото вярва, че тя може да предотврати Третата световна война.
По това време ученият критикува СССР и дори смята за необходимо да принуди съветското ръководство да се подчини на САЩ под заплахата от атомни бомбардировки. След появата на атомната бомба в Съветския съюз обаче той започва да се застъпва за пълна забрана на ядрените оръжия по целия свят.
Социална активност
В хода на борбата за мир Бертран Ръсел призова цялото човечество да изостави ядреното оръжие, тъй като в такава война няма да има победители, а само победени.
Декларацията на Ръсел-Айнщайн за протест доведе до създаването на Движението на учените от Pugwash, движение, застъпващо се за разоръжаване и предотвратяване на термоядрена война. Дейностите на британците го превръщат в един от най-известните борци за мир.
В разгара на кубинската ракетна криза Ръсел се обърна към лидерите на САЩ и СССР - Джон Кенеди и Никита Хрушчов, призовавайки ги към необходимостта от мирни преговори. По-късно философът разкритикува влизането на войски в Чехословакия, както и участието на САЩ във войната във Виетнам.
Личен живот
През годините на личната си биография Бертран Ръсел е бил женен 4 пъти и също е имал много любовници. Първата му съпруга е Алис Смит, чийто брак е неуспешен.
След това мъжът имаше кратки връзки с различни момичета, включително Отолин Морел, Хелън Дъдли, Ирен Купър Улис и Констанс Малесън. За втори път Ръсел слезе по пътеката с писателката Дора Блек. В този съюз двойката имаше момче и момиче.
Скоро двойката реши да напусне, тъй като мислителят започна връзка с младата Джоан Фалуел, която продължи около 3 години. През 1936 г. той предлага на Патриша Спенсър, гувернантката на децата си, която се съгласява да стане негова съпруга. Интересен факт е, че Бертран беше с 38 години по-възрастен от избраника си.
Скоро младоженците имаха момче. Раждането на син обаче не спаси този брак. През 1952 г. мислителят се развежда със съпругата си, влюбвайки се в писателката Едит Финг.
Заедно те участваха в митинги, пътуваха до различни страни и участваха в антимилитаристки дейности.
Смърт
Бертран Ръсел умира на 2 февруари 1970 г. на 97-годишна възраст. Причината за смъртта му е грипът. Погребан е в окръг Гуинет, уелски.
Днес творбите на британеца са много популярни. В коментарите към мемориалната колекция "Бертран Ръсел - философ на века" беше отбелязано, че приносът на Ръсел към математическата логика е най-значимият и основен от времето на Аристотел.
Снимка от Бертран Ръсел
