Константин Константинович (Ксавериевич) Рокосовски (1896-1968) - съветски и полски военачалник, два пъти Герой на Съветския съюз и кавалер на Ордена на победата.
Единственият маршал на две държави в съветската история: маршал на Съветския съюз (1944) и маршал на Полша (1949). Един от най-великите военни лидери от Втората световна война.
В биографията на Рокосовски има много интересни факти, за които ще говорим в тази статия.
И така, пред вас е кратка биография на Константин Рокосовски.
Биография на Рокосовски
Константин Рокосовски е роден на 9 (21) декември 1896 г. във Варшава. Израства в семейството на поляка Ксавие Юзеф, който е работил като железопътен инспектор, и съпругата му Антонина Овсяникова, която е била учителка. В допълнение към Константин, в семейството на Рокосовски е родено момиче Хелена.
Родителите оставиха синовете си синове и дъщери рано. През 1905 г. баща му умира и 6 години по-късно майката вече я няма. В младостта си Константин работи като асистент на сладкар, а след това и на зъболекар.
Според самия маршал той е успял да завърши 5 класа на гимназията. В свободното си време обичаше да чете книги на полски и руски език.
По време на биографията от 1909-1914г. Рокосовски работи като зидар в работилницата на съпругата на леля си. С избухването на Първата световна война (1914-1918) той отива на фронта, където служи в кавалерийските войски.
Военна служба
По време на войната Константин се показа като смел воин. В една от битките той се отличава по време на изпълнението на конно разузнаване, след като е награден с кръст „Свети Георги“ от 4-та степен. След това е повишен в ефрейтор.
По време на военните години Рокосовски също участва в битките във Варшава. По това време той се беше научил майсторски да язди кон, да стреля точно с пушка, а също така да владее сабя и щука.
През 1915 г. Константин е награден с медал "Свети Георги" от 4-та степен за успешното залавяне на германската гвардия. Тогава той многократно участва в разузнавателни операции, по време на които получава медал "Свети Георги" от 3-та степен.
През 1917 г., след като научи за абдикацията на Николай II, Константин Рокосовски реши да се присъедини към редиците на Червената армия. По-късно става член на болшевишката партия. По време на Гражданската война той ръководи ескадрон на отделен кавалерийски полк.
През 1920 г. армията на Рокосовски печели тежка победа в битката при Троицкосавск, където той е тежко ранен. Интересен факт е, че за тази битка той е награден с Орден на Червеното знаме. След като се възстанови, той продължи да се бие с белогвардейците, правейки всичко възможно, за да унищожи врага.
След края на войната Константин премина курсове за повишаване на квалификацията на командния персонал, където се срещна с Георги Жуков и Андрей Еременко. През 1935 г. е удостоен със званието командир на дивизия.
Един от най-трудните периоди в биографията на Рокосовски се пада на 1937 г., когато започват така наречените „чистки“. Той е обвинен в сътрудничество с полските и японските разузнавателни служби. Това доведе до ареста на командира на дивизията, по време на който той беше жестоко измъчван.
Въпреки това разследващите не успяха да получат откровени признания от Константин Константинович. През 1940 г. е реабилитиран и освободен. Любопитното е, че той е повишен в чин генерал-майор и му е поверено да ръководи 9-ти механизиран корпус.
Великата отечествена война
Рокосовски среща началото на войната на Югозападния фронт. Въпреки липсата на военна техника, бойците му през юни и юли 1941 г. успешно се защитават и изтощават нацистите, предавайки позициите си само по нареждане.
За тези успехи генералът е награден с 4-ти орден на Червеното знаме в кариерата си. След това той е изпратен в Смоленск, където е принуден да възстанови хаотичните отстъпващи отряди.
Скоро Константин Рокосовски участва в битките край Москва, които трябваше да бъдат защитени на всяка цена. При най-трудните обстоятелства той успя действително да покаже таланта си на лидер, след като получи ордена на Ленин. Няколко месеца по-късно той е тежко ранен, в резултат на което прекарва няколко седмици в болницата.
През юли 1942 г. бъдещият маршал участва в прочутата битка при Сталинград. По лична заповед на Сталин при никакви обстоятелства този град не може да бъде даден на германците. Човекът беше един от онези, които разработиха и подготвиха военната операция „Уран“ за обграждане и унищожаване на германски части.
Операцията започва на 19 ноември 1942 г. и след 4 дни съветските войници успяват да позвънят войските на фелдмаршал Паулус, който заедно с останките от своите войници е заловен. Общо са пленени 24 генерала, 2500 немски офицери и около 90 000 войници.
През януари следващата година Рокосовски е повишен в чин генерал-полковник. Това беше последвано от жизнената победа на Червената армия при издутината на Курск, а след това блестящо проведената операция „Багратион“ (1944), благодарение на която беше възможно да се освободи Беларус, както и някои градове на Балтийските държави и Полша.
Малко преди края на войната Константин Рокосовски става маршал на Съветския съюз. След дългоочакваната победа над нацистите той командва парада на победата, домакин на който е Жуков.
Личен живот
Единствената съпруга на Рокосовски беше Джулия Бармина, която работеше като учител. Младите хора се женят през 1923 година. Няколко години по-късно двойката има момиче Ариадна.
Струва си да се отбележи, че по време на лечението в болницата командирът имаше връзка с военния лекар Галина Таланова. Резултатът от връзката им е раждането на извънбрачна дъщеря Надежда. Константин разпозна момичето и й даде фамилията си, но след раздялата с Галина не поддържаше никакви отношения с нея.
Смърт
Константин Рокосовски умира на 3 август 1968 г. на 71-годишна възраст. Причината за смъртта му е рак на простатата. В деня преди смъртта си маршалът изпраща на пресата книга с мемоари „Войнишки дълг“.
Снимки на Рокосовски
