Алберт Айнщайн (1879-1955) - физик-теоретик, един от основателите на съвременната теоретична физика, лауреат на Нобелова награда за физика (1921). Почетен доктор на около 20 водещи университета в света и член на редица Академии на науките. Той се обяви срещу войната и използването на ядрено оръжие, призовавайки за взаимно разбирателство между народите.
Айнщайн е автор на над 300 научни статии по физика, както и на около 150 книги и статии, свързани с различни области. Разработи няколко важни физически теории, включително специална и обща теория на относителността.
В биографията на Айнщайн има много интересни факти, за които ще разкажем в тази статия. Между другото, обърнете внимание на материалите, свързани с Айнщайн:
- Интересни факти и забавни истории от живота на Айнщайн
- Избрани цитати на Айнщайн
- Гатанката на Айнщайн
- Защо Айнщайн показа езика си
И така, пред вас е кратка биография на Алберт Айнщайн.
Биографията на Айнщайн
Алберт Айнщайн е роден на 14 март 1879 г. в германския град Улм. Израства и е отгледан в еврейско семейство.
Баща му Херман Айнщайн е съсобственик на малка фабрика за пълнене на пера за матраци и легла. Майка, Паулина, беше дъщеря на богат търговец на царевица.
Детство и младост
Почти веднага след раждането на Алберт семейство Айнщайн се премества в Мюнхен. Като дете на нерелигиозни родители, той посещава католическо начално училище и до 12-годишна възраст е доста дълбоко религиозно дете.
Алберт беше резервирано и необщуващо момче и също не се различаваше по никакъв успех в училище. Има версия, според която в детството той не е имал способността да се учи.
Доказателствата цитират ниското представяне, което той показа в училище и факта, че започна да ходи и да говори късно.
Тази гледна точка обаче се оспорва от много от биографите на Айнщайн. Всъщност учителите го критикуваха за бавността и лошото представяне, но това все още не казва нищо.
По-скоро причината за това беше прекомерната скромност на ученика, неефективните педагогически методи от онова време и възможната специфична структура на мозъка.
С всичко това трябва да се признае, че Алберт не е знаел как да говори до 3-годишна възраст, а на 7-годишна възраст едва се е научил да произнася отделни фрази. Интересен факт е, че дори в детството си той е развил толкова негативно отношение към войната, че дори е отказал да играе войници.
В ранна възраст Айнщайн е впечатлен от компаса, който баща му му е дал. За него беше истинско чудо да види как стрелката на компаса винаги показваше една и съща посока, въпреки завоите на устройството.
Любовта му към математиката е внушена на Алберт от собствения му чичо Джейкъб, с когото той изучава различни учебници и решава примери. Още тогава бъдещият учен развил страст към точните науки.
След като напуска училище, Айнщайн става ученик в местната гимназия. Учителите все още се отнасяха с него като с умствено изостанал ученик, поради същия речев дефект. Любопитно е, че младежът се интересувал само от онези дисциплини, които харесвал, не се стремял да получи високи оценки по история, литература и изучаване на немски език.
Алберт мразеше да ходи на училище, защото вярваше, че учителите са арогантни и властни. Често се карал с учители, в резултат на което отношението към него се влошило още повече.
Без да завърши гимназията, тийнейджърът се премести със семейството си в Италия. Почти веднага Айнщайн се опитва да влезе във Висшето техническо училище, намиращо се в швейцарския град Цюрих. Той успя да издържи изпита по математика, но не успя ботаника и френски.
Ректорът на училището посъветва младежа да опита силите си в училище в Аарау. В тази образователна институция Алберт успя да получи сертификат, след което все пак влезе в политехниката в Цюрих.
Научна дейност
През 1900 г. Алберт Айнщайн завършва политехниката, ставайки сертифициран учител по физика и математика. Заслужава да се отбележи, че никой от учителите не е искал да му помогне да развие научната си кариера.
Според Айнщайн учителите не са го харесвали, защото той винаги е оставал независим и е имал своя гледна точка по определени въпроси. Първоначално човекът не можеше да си намери работа никъде. Без стабилни доходи той често гладуваше. Случвало се е да не яде няколко дни.
С течение на времето приятели помогнаха на Алберт да си намери работа в патентното ведомство, където той работи доста дълго време. През 1904 г. започва да публикува в немското списание Annals of Physics.
Година по-късно списанието публикува 3 изключителни творби на физик, които революционизират научния свят. Те бяха посветени на теорията на относителността, квантовата теория и броуновското движение. След това авторът на статиите придоби огромна популярност и авторитет сред колегите.
Теория на относителността
Алберт Айнщайн е най-успешен в развитието на теорията на относителността. Неговите идеи буквално прекрояват научните физически концепции, които преди това се основават на нютонова механика.
Струва си да се отбележи, че структурата на теорията на относителността е била толкова сложна, че само няколко души са я разбрали напълно. Следователно в училищата и университетите се преподаваше само специалната теория на относителността (SRT), която беше част от общата.
Той говори за зависимостта на пространството и времето от скоростта: колкото по-бързо се движи обектът, толкова по-изкривени са както неговите размери, така и времето.
Според SRT пътуването във времето става възможно при условие за преодоляване на скоростта на светлината; следователно, изхождайки от невъзможността за такива пътувания, се въвежда ограничение: скоростта на което и да е тяло не е в състояние да надвишава скоростта на светлината.
При ниски скорости пространството и времето не се изкривяват, което означава, че в такива случаи се прилагат традиционните закони на механиката. При високи скорости обаче изкривяването става забележимо, за да се докаже чрез научни експерименти.
Струва си да се отбележи, че това е само малка част от специалната и общата теория на относителността.
Алберт Айнщайн е номиниран многократно за Нобелова награда. През 1921 г. той получава тази почетна награда „За заслуги в теоретичната физика и за откриването на закона за фотоелектричния ефект“.
Личен живот
Когато Айнщайн е на 26 години, той се жени за момиче на име Милева Марич. След 11 години брак имаше сериозни разногласия между съпрузите. Според една от версиите Милева не можела да прости честите изневери на съпруга си, който уж имал около 10 любовници.
За да не се разведе обаче, Алберт предложи на съпругата си договор за съжителство, където всеки от тях беше длъжен да изпълнява определени функции. Например, жената трябва да прави пране и други задължения.
Интересен факт е, че договорът не предвиждаше никакви интимни отношения. По тази причина Алберт и Милева спяха отделно. В този съюз двойката имаше двама сина, единият от които почина в психиатрична болница, а физикът нямаше връзка с втория.
По-късно двойката въпреки това се развежда официално, след което Айнщайн се жени за братовчед си Елза Левентал. Според някои източници мъжът обичал и дъщерята на Елза, която не му отвръщала.
Съвременниците на Алберт Айнщайн говореха за него като за мил и справедлив човек, който не се страхуваше да признае грешките си.
В биографията му има много интересни факти. Например, той почти никога не носеше чорапи и не обичаше да мие зъбите си. При целия гений на учения той не помнеше прости неща, като телефонни номера.
Смърт
В дните преди смъртта му здравето на Айнщайн се влошава рязко. Лекарите откриха, че той има аортна аневризма, но физикът не се съгласи на операцията.
Той написа завещание и каза на приятелите си: „Изпълних задачата си на Земята“. По това време Айнщайн беше посетен от историка Бърнард Коен, който припомни:
Знаех, че Айнщайн е велик човек и велик физик, но нямах представа за топлината на приятелския му характер, за добротата и страхотното му чувство за хумор. По време на разговора ни не се усещаше, че смъртта е близо. Умът на Айнщайн остана жив, той беше остроумен и изглеждаше много весел.
Доведената дъщеря Марго си припомни последната си среща с Айнщайн в болницата със следните думи:
Той говори с дълбоко спокойствие, за лекарите, дори с лек хумор и изчака смъртта му като предстоящ „феномен на природата“. Колко безстрашен беше в живота, колко тихо и спокойно срещна смъртта. Без никаква сантименталност и без съжаление той напусна този свят.
Алберт Айнщайн умира в Принстън на 18 април 1955 г. на 76-годишна възраст. Преди смъртта си ученият каза нещо на немски, но медицинската сестра не можа да разбере значението на думите, тъй като не говореше немски.
Интересен факт е, че Айнщайн, който имаше негативно отношение към всяка форма на култ към личността, забрани пищно погребение с гръмки церемонии. Той искаше мястото и часът на погребението му да не се разкриват.
На 19 април 1955 г. погребението на великия учен се провежда без широка публичност, на което присъстват малко над 10 души. Тялото му е кремирано, а пепелта разпръсната на вятъра.
Всички редки и уникални снимки на Айнщайн, вижте тук.
