Мохамед Али (истинско име Касий Марцел Клей; 1942-2016) е американски професионален боксьор, който се е състезавал в тежка категория. Един от най-великите боксьори в историята на бокса.
Многократен шампион на различни международни състезания. Според редица спортни издания той е признат за „Спортист на века“.
В биографията на Мохамед Али има много интересни факти, за които ще говорим в тази статия.
И така, пред вас е кратка биография на Мохамед Али.
Биография на Мохамед Али
Касий Клей-младши, по-известен като Мохамед Али, е роден на 17 януари 1942 г. в американския мегаполис Луисвил (Кентъки).
Боксьорът е израснал и е възпитан в семейството на художника на знаци и плакати Касий Клей и съпругата му Одеса Клей. Той има брат Рудолф, който също ще промени името си в бъдеще и ще се нарича Рахман Али.
Детство и младост
Бащата на Мохамед се стреми да стане професионален художник, но печели пари главно чрез рисуване на знаци. Майката се занимавала с почистване на къщите на богати бели семейства.
Въпреки че семейството на Мохамед Али беше от средната класа и далеч по-бедно от белите, те не бяха смятани за обеднели.
Освен това, след известно време родителите на бъдещия шампион успяха да си купят скромна вила за $ 4500.
Въпреки това през тази ера расовата дискриминация се проявява в най-различни области. Мохамед успя да изпита ужасите на расовото неравенство от първа ръка.
Израствайки, Мохамед Али признава, че като дете често е плакал в леглото, защото не е могъл да разбере защо черните са наричани по-нисши хора.
Очевидно определящият момент във формирането на мирогледа на тийнейджъра беше историята на бащата за чернокожо момче на име Емет Луис Тил, което беше брутално убито поради расова омраза, а убийците никога не бяха затворени.
Когато е откраднат велосипед от 12-годишния Али, той е искал да намери и бие престъпниците. Белият полицай и в същото време треньор по бокс Джо Мартин му каза, че „преди да победите някого, първо трябва да се научите как да го правите“.
След това младежът решава да учи бокс, започвайки да посещава тренировки с брат си.
Във фитнеса Мохамед често тормозеше момчетата и крещеше, че е най-добрият боксьор и бъдещ шампион. По тази причина треньорът неколкократно изгони чернокожия от фитнеса, така че той се охлади и се дръпна.
Месец и половина по-късно Али излезе за пръв път на ринга. Боят е излъчен по телевизията в телевизионното предаване "Бъдещи шампиони".
Интересен факт е, че съперникът на Мохамед беше бял боксьор. Въпреки факта, че Али беше по-млад от опонента си и по-малко опитен, той излезе победител в тази битка.
В края на схватката тийнейджърът започна да крещи в камерата, че ще стане най-великият боксьор.
Именно след това настъпи повратна точка в биографията на Мохамед Али. Започна да тренира усилено, не пиеше, не пушеше, а също така не употребяваше никакви наркотици.
Бокс
През 1956 г. 14-годишният Али печели аматьорския турнир „Златни ръкавици“. Любопитното е, че по време на следването си в училище той успява да изиграе 100 битки, губейки само 8 пъти.
Заслужава да се отбележи, че Али беше изключително беден в училище. Веднъж дори беше оставен за втора година. Въпреки това, благодарение на ходатайството на директора, той все още успя да получи сертификат за присъствие.
През 1960 г. младият боксьор получава покана за участие в Олимпийските игри, проведени в Рим.
По това време Мохамед е изобретил своя известен стил на бой. На ринга той "танцува" около противника с ръце надолу. По този начин той провокира опонента си да нанася далечни удари, от които умееше да се избягва умело.
Треньорите и колегите на Али бяха критични към тази тактика, но бъдещият шампион все още не промени стила си.
Интересен факт е, че Мохамед Али страда от аерофобия - страх от летене в самолети. Толкова се страхувал да лети до Рим, че си купил парашут и полетял точно в него.
На Олимпийските игри боксьорът спечели златен медал, побеждавайки на финала поляка Збигнев Пециковски. Заслужава да се отбележи, че Збигнев беше с 9 години по-възрастен от Али, след като имаше около 230 битки на ринга.
Пристигайки в Америка, Мохамед не свали медала си дори когато вървеше по улицата. Когато влезе в местен цветен ресторант и поиска меню, на шампиона беше отказано обслужване дори след показване на олимпийския медал.
Али беше толкова обиден, че напускайки ресторанта, той хвърли медала в реката. През 1960 г. спортистът започва да се състезава в професионалния бокс, където първият му съперник е Тани Хансекер.
В навечерието на битката Мохамед публично обяви, че със сигурност ще я спечели, наричайки противника си клошар. В резултат той успя да победи Тъни съвсем просто.
След това Анджело Дънди стана новият треньор на Али, който успя да намери подход към своето отделение. Той не преквалифицира боксьора толкова, колкото коригира техниката си и даде съвети.
По време на биографията си Мохамед Али се стреми да задоволи духовния си глад. В началото на 60-те той се запознава с лидера на нацията на исляма Илия Мохамед.
Спортистът се присъедини към тази общност, което сериозно повлия на формирането на личността му.
Али продължи да печели победи на ринга и също доброволно премина комисията във военната регистрация, но не беше приет в армията. Той не успя да премине теста за интелигентност.
Мохамед не можа да изчисли колко часа работи човек от 6:00 до 15:00, като взе предвид часа за обяд. В пресата се появиха много статии, в които темата за ниския интелект на боксьора беше преувеличена.
Скоро Али ще се пошегува: „Казах, че съм най-великият, а не най-умният.“
През първата половина на 1962 г. боксьорът печели 5 победи с нокаут. След това се състоя битка между Мохамед и Хенри Купър.
Няколко секунди преди края на 4-ия рунд Хенри изпрати Али в тежък нокдаун. И ако приятелите на Мохамед не бяха скъсали боксовата му ръкавица и по този начин не му позволиха да си поеме дъх, краят на битката можеше да бъде напълно различен.
В 5 рунд Али с удар с ръка отряза веждата на Купър, в резултат на което битката беше спряна.
Следващата среща между Мохамед и Листън беше едновременно ярка и изключително трудна. Али надиграва действащия световен шампион и по-късно развива сериозен хематом.
В четвъртия кръг, неочаквано за всички, Мохамед практически спря да вижда. Той се оплака от силна болка в очите, но треньорът го убеди да продължи битката, движейки се повече около ринга.
До петия рунд Али възвърна зрението си, след което започна да изпълнява поредица от точни удари. В резултат в средата на срещата Сони отказа да продължи битката.
Така 22-годишният Мохамед Али стана новият шампион в тежка категория. Али беше втори на бокс ринга. По-късно се оттегля от бокса за 3 години, като се завръща едва през 1970 година.
През пролетта на 1971 г. се провежда така наречената „Битка на века“ между Мохамед и Джо Фрейзър. За първи път в историята се проведе дуел между непобедения бивш шампион и непобедения действащ шампион.
Преди да се срещне с Али, по обичайния си начин той обиди Фрейзър по различни начини, наричайки го изрод и горила.
Мохамед обеща да нокаутира опонента си в 6 рунд, но това не се случи. Възмутен Джо контролира атаките на Али и многократно се насочва към главата и тялото на бившия шампион.
В последния рунд Фрейзър нанесе мощен удар в главата, след което Али падна на земята. Публиката смяташе, че той няма да стане, но все пак имаше достатъчно сила да стане и да завърши битката.
В резултат победата отиде при Джо Фрейзър с единодушно решение, което се превърна в истинска сензация. По-късно ще бъде организиран реванш, където победата вече ще отиде при Мохамед. След това Али победи известния Джордж Форман.
През 1975 г. се провежда третата битка между Мохамед и Фрейзър, която влиза в историята като „Трилър в Манила“.
Али още повече обиди врага, продължавайки да доказва своето превъзходство.
По време на битката и двамата бойци показаха добър бокс. Инициативата премина към един, след това към друг спортист. В края на срещата конфронтацията се превърна в истинска „рулева рубка“.
В предпоследния кръг съдията спря битката, тъй като Фрейзър имаше огромен хематом под лявото око. В същото време Али каза в ъгъла си, че вече няма сили и не може да продължи срещата.
Ако реферът не беше спрял битката, тогава не се знае какъв би бил нейният край. След края на битката и двамата бойци бяха в състояние на тежко изтощение.
Това събитие получи статут "Бой на годината" според спортното списание "Пръстенът".
През годините на спортната си биография Мохамед Али води 61 битки, като отбелязва 56 победи (37 с нокаут) и претърпява 5 поражения. Той стана безспорен световен шампион в тежка категория (1964-1966, 1974-1978), 6-кратен носител на титлата „Боксер на годината“ и „Боксьор на десетилетието“
Личен живот
Мохамед Али е бил женен 4 пъти. Той се разведе с първата си съпруга поради факта, че тя имаше негативно отношение към исляма.
Втората съпруга Белинда Бойд (след брака на Халил Али) роди шампионката на 4 деца: син на Мохамед, дъщерята на Мариум и близнаците - Джамила и Рашида.
По-късно двойката се раздели, защото Халила вече не можеше да търпи предателството на съпруга си.
За трети път Мохамед се жени за Вероника Порш, с която живее 9 години. В този съюз се родиха 2 дъщери - Хана и Лейла. Интересен факт е, че Лейла ще стане световна шампионка по бокс в бъдеще.
През 1986 г. Али се жени за Йоланта Уилямс. Двойката осинови 5-годишно момче на име Асаад.
По това време Мохамед вече страдаше от болестта на Паркинсон. Започна да чува слабо, да говори и беше ограничен в движение.
Ужасно заболяване е резултат от боксовите дейности на мъжа. Заслужава да се отбележи, че боксьорът имаше още 2 извънбрачни дъщери.
Смърт
През юни 2016 г. Али е откаран в болница поради белодробни проблеми. През деня той беше лекуван в една от клиниките на Скотсдейл, но лекарите не успяха да спасят легендарния боксьор.
Мохамед Али почина на 3 юни 2016 г. на 74-годишна възраст.
Снимка от Мохамед Али
