Андрей Николаевич Колмогоров (не Катаев) (1903-1987) - руски и съветски математик, един от най-великите математици на 20 век. Един от основателите на съвременната теория на вероятностите.
Колмогоров успя да постигне фантастични резултати в геометрията, топологията, механиката и в редица области на математиката. Освен това той е автор на новаторски трудове по история, философия, методология и статистическа физика.
В биографията на Андрей Колмогоров има много интересни факти, за които ще говорим в тази статия.
И така, пред вас е кратка биография на Андрей Колмогоров.
Биография на Андрей Колмогоров
Андрей Колмогоров е роден на 12 (25) април 1903 г. в Тамбов. Майка му Мария Колмогорова почина при раждане.
Бащата на бъдещия математик Николай Катаев е бил агроном. Той е сред десните социални революционери, в резултат на което по-късно е заточен в провинция Ярославъл, където се запознава с бъдещата си съпруга.
Детство и младост
След смъртта на майка си Андрей е възпитан от нейните сестри. Когато момчето е едва на 7 години, е осиновено от Вера Колмогорова, една от лелите му по майчина линия.
Бащата на Андрей е убит през 1919 г. по време на офанзивата на Деникин. Интересен факт е, че братът на баща му Иван Катаев е бил известен историк, който е издал учебник по руска история. Учениците дълго време изучавали историята, използвайки тази книга.
През 1910 г. 7-годишният Андрей става ученик на частна московска гимназия. През този период от биографията си той започва да показва математически способности.
Колмогоров изобретява различни аритметични задачи, а също така проявява интерес към социологията и историята.
Когато Андрей беше на 17 години, той влезе в математическия факултет на Московския университет. Любопитно е, че в рамките на няколко седмици след постъпването си в университета той успя успешно да издържи изпитите за целия курс.
През втората година на обучение Колмогоров получава правото да получава 16 кг хляб и 1 кг масло месечно. По това време това беше безпрецедентен лукс.
Благодарение на такова изобилие от храна, Андрей имаше повече време да учи.
Научна дейност
През 1921 г. се случило значително събитие в биографията на Андрей Колмогоров. Той успя да опровергае едно от твърденията на съветския математик Николай Лузин, което използва, за да докаже теоремата на Коши.
След това Андрей направи откритие в областта на тригонометричните серии и в описателната теория на множествата. В резултат Лузин покани ученика в Лузитания, математическо училище, основано от самия Лузин.
На следващата година Колмогоров конструира пример за редица на Фурие, който се разминава почти навсякъде. Тази работа се превърна в истинска сензация за целия научен свят. В резултат на това името на 19-годишния математик придоби световна слава.
Скоро Андрей Колмогоров се заинтересува сериозно от математическата логика. Той успя да докаже, че всички известни изречения на формалната логика, с определена интерпретация, се превръщат в изречения на интуиционистична логика.
Тогава Колмогоров се интересува от теорията на вероятността и вследствие на това закона на големите числа. От десетилетия въпросите за обосноваването на закона тревожат умовете на най-големите математици от онова време.
През 1928 г. Андрей успява да дефинира и докаже условията на закона за големите числа.
След 2 години младият учен е изпратен във Франция и Германия, където има шанс да се срещне с водещи математици.
Завръщайки се в родината си, Колмогоров започва задълбочено да изучава топологията. Въпреки това, до края на дните си, той проявяваше най-голям интерес към теорията на вероятността.
През 1931 г. Андрей Николаевич е назначен за професор в Московския държавен университет, а четири години по-късно става доктор на физико-математическите науки.
В следващите години Колмогоров активно работи по създаването на Голямата и Малката съветска енциклопедия. През този период от биографията си той пише много статии по математика, а също и редактира статии от други автори.
В навечерието на Втората световна война (1941-1945) Андрей Колмогоров е награден със Сталинската награда за своите трудове по теория на случайните числа.
След войната ученият се интересува от проблемите с турбуленцията. Скоро под негово ръководство в Геофизичния институт е създадена специална лаборатория за атмосферна турбуленция.
По-късно Колмогоров, заедно със Сергей Фомин, публикува учебника „Елементи на теорията на функциите и функционалния анализ“. Книгата стана толкова популярна, че беше преведена на много езици.
Тогава Андрей Николаевич направи огромен принос за развитието на небесната механика, динамичните системи, теорията на вероятностите на структурни обекти и теорията на алгоритмите.
През 1954 г. Колмогоров прави презентация в Холандия на тема „Обща теория на динамичните системи и класическа механика“. Изпълнението му беше признато за глобално събитие.
В теорията на динамичните системи математик разработи теорема за инвариантните тори, която по-късно беше обобщена от Арнолд и Мозер. Така се появи теорията на Колмогоров-Арнолд-Мозер.
Личен живот
През 1942 г. Колмогоров се жени за съученичката си Анна Егорова. Двойката живее заедно в продължение на дълги 45 години.
Андрей Николаевич няма собствени деца. Семейство Колмогорови отглежда сина на Егорова, Олег Ивашев-Мусатов. В бъдеще момчето ще последва стъпките на своя втори баща и ще стане известен математик.
Някои биографи на Колмогоров смятат, че той е имал нетрадиционна ориентация. Съобщава се, че той твърди, че е имал сексуална връзка с професора на Московския държавен университет Павел Александров.
Смърт
До края на дните си Колмогоров работи в университета. През последните години от живота си той страда от болестта на Паркинсон, която прогресира все повече и повече всяка година.
Андрей Николаевич Колмогоров умира на 20 октомври 1987 г. в Москва, на 84-годишна възраст.
Снимка Андрей Колмогоров
