Пакт за ненападение между Германия и СССР (също известен като Пакт Молотов-Рибентроп или Пактът Хитлер-Сталин) - междуправителствено споразумение, подписано на 23 август 1939 г. от ръководителите на отделите за външни работи на Германия и СССР, в лицата на Йоахим Рибентроп и Вячеслав Молотов.
Разпоредбите на германо-съветския пакт гарантираха мир между двете страни, включително деклариран ангажимент, че нито едно от двете правителства няма да сключи съюз или да помогне на враговете на другата страна.
Днес пактът Молотов-Рибентроп е един от най-обсъжданите исторически документи в света. В много страни, включително Русия, в навечерието на 23 август в пресата и по телевизията започва активно обсъждане на договора между най-големите лидери на тогавашния свят - Сталин и Хитлер.
Пактът Молотов-Рибентроп предизвика избухването на Втората световна война (1939-1945). Той развърза ръцете на фашистка Германия, която се зае да подчини целия свят.
В тази статия ще разгледаме интересни факти, свързани с договора, както и основните събития, представени в хронологичен ред.
Пакт за война
И така, на 23 август 1939 г. Германия под ръководството на Адолф Хитлер и СССР под ръководството на Йосиф Сталин сключват споразумение и на 1 септември започва най-кървавата и мащабна война в историята на човечеството.
Осем дни след подписването на пакта войските на Хитлер нахлуват в Полша и на 17 септември 1939 г. съветската армия влиза в Полша.
Териториалното разделение на Полша между Съветския съюз и Германия завърши с подписването на договор за приятелство и допълнителен секретен протокол към него. Така през 1940 г. балтийските държави, Бесарабия, Северна Буковина и част от Финландия са присъединени към СССР.
Секретен допълнителен протокол
Тайният протокол определя „границите на сферите на интереси“ на Германия и Съветския съюз в случай на териториална и политическа реорганизация на регионите, които са част от Финландия, Естония, Латвия, Литва и полската държава.
Според изявленията на съветското ръководство целта на споразумението е да осигури влиянието на СССР в Източна Европа, тъй като без тайния протокол пактът Молотов-Рибентроп ще загуби своята сила.
Според протокола северната граница на Литва става границата на сферите на интереси на Германия и СССР в балтийските държави.
Въпросът за независимостта на Полша трябваше да бъде решен по-късно, след обсъждане на страните. В същото време Съветският съюз проявява особен интерес към Бесарабия, в резултат на което Германия не трябва да претендира за тези територии.
Пактът повлия радикално по-нататъшната съдба на литовци, естонци, латвийци, както и западни украинци, беларуси и молдовци. В крайна сметка тези народи бяха почти напълно част от СССР.
В съответствие с допълнителен протокол, чийто оригинал е намерен в архивите на Политбюро едва след разпадането на СССР, германската армия през 1939 г. не нахлува в източните части на Полша, населени предимно с беларуси и украинци.
Освен това нацистите не са влизали в балтийските страни. В резултат на това всички тези територии бяха взети под контрола на Съветския съюз.
По време на войната с Финландия, която беше част от руските сфери на интерес, Червената армия окупира част от тази държава.
Политическа оценка на пакта
С всички двусмислени оценки на пакта Молотов-Рибентроп, който днес е остро критикуван от много държави, трябва да се признае, че в действителност той не излиза извън рамките на практиката на международните отношения, приета преди Втората световна война.
Например през 1934 г. Полша сключва подобно споразумение с нацистка Германия. Освен това други държави се опитаха да подпишат подобни споразумения.
Независимо от това, допълнителният секретен протокол, приложен към пакта Молотов-Рибентроп, несъмнено нарушава международното право.
Заслужава да се отбележи също така, че от това споразумение СССР получава не толкова териториални облаги, колкото допълнителни 2 години време за подготовка за евентуална война с Третия райх.
На свой ред Хитлер успява да избегне война на два фронта в продължение на 2 години, като последователно побеждава Полша, Франция и малките европейски страни. По този начин, според редица историци, Германия трябва да се счита за основната страна, която се възползва от пакта.
Поради факта, че условията на секретния протокол са незаконни, както Сталин, така и Хитлер решават да не публикуват документа. Интересен факт е, че нито руските, нито германските служители не са знаели за протокола, с изключение на изключително тесен кръг от хора.
Въпреки цялата неяснота на пакта Молотов-Рибентроп (което означава неговия таен протокол), той все още трябва да се разглежда в контекста на текущата военно-политическа ситуация по това време.
Според идеята на Сталин договорът трябваше да служи като отговор на политиката на „умиротворяване“ на Хитлер, провеждана от Великобритания и Франция, които се опитваха да натиснат главите си срещу два тоталитарни режима.
През 1939 г. нацистка Германия пое контрола над Рейнланд и в нарушение на Версайския договор превъоръжи войските си, след което анексира Австрия и анексира Чехословакия.
В много отношения политиката на Великобритания, Франция, Германия и Италия доведе до такива тъжни последици, които на 29 септември 1938 г. подписаха в Мюнхен споразумение за разделянето на Чехословакия. Прочетете повече за това в статията "Мюнхенско споразумение".
Като се има предвид всичко казано по-горе, несправедливо е да се каже, че само Пактът на Молотов-Рибентроп е довел до Втората световна война.
Рано или късно Хитлер все още би нападнал Полша и повечето европейски страни се стремяха да сключат споразумение с Германия, като по този начин само освободиха ръцете на фашистите.
Интересен факт е, че до 23 август 1939 г. всички мощни европейски държави, включително Великобритания, Франция и Съветския съюз, се опитват да преговарят с германския лидер.
Морална оценка на пакта
Непосредствено след сключването на пакта Молотов-Рибентроп много световни комунистически организации критикуваха остро споразумението. В същото време те дори не са били наясно със съществуването на допълнителен протокол.
Прокомунистическите политици изразиха недоволство от сближаването между СССР и Германия. Много историци смятат, че именно този пакт се е превърнал в отправна точка на разцеплението на международното комунистическо движение и причина за разпадането на Комунистическия интернационал през 1943 година.
Десетки години по-късно, на 24 декември 1989 г., Конгресът на народните депутати на СССР официално осъди секретните протоколи. Политиците специално подчертаха факта, че споразумението с Хитлер е сключено от Сталин и Молотов в тайна от хората и представителите на комунистическата партия.
Твърди се, че германският оригинал на секретните протоколи е бил унищожен при бомбардировките над Германия. В края на 1943 г. обаче Рибентроп разпорежда микрофилмирането на най-секретните записи на германското външно министерство от 1933 г. насам, наброяващи около 9800 страници.
Когато различните отдели на външното министерство в Берлин бяха евакуирани в Тюрингия в края на войната, държавният служител Карл фон Леш получи копия на микрофилмите. Заповядаха му да унищожи секретни документи, но Леш реши да ги скрие за лична застраховка и бъдещото си благополучие.
През май 1945 г. Карл фон Леш помоли британския подполковник Робърт К. Томсън да предаде лично писмо на Дънкан Сандис, зет на Чърчил. В писмото той докладва за секретни документи, както и че е готов да ги предостави в замяна на неприкосновеността си.
Полковник Томсън и американският му колега Ралф Колинс се съгласиха с тези условия. Микрофилмите съдържаха копие от пакта Молотов-Рибентроп и секретния протокол.
Последици от пакта Молотов-Рибентроп
Негативните последици от пакта все още се усещат в отношенията между Руската федерация и държавите, засегнати от споразумението.
В балтийските страни и Западна Украйна руснаците са наричани „окупатори“. В Полша СССР и нацистка Германия са практически изравнени. В резултат на това много поляци имат негативно отношение към съветските войници, които всъщност ги спасиха от германската окупация.
Според руските историци подобна морална вражда от страна на поляците е несправедлива, тъй като никой от приблизително 600 000 руски войници, загинали по време на освобождението на Полша, не е чувал за тайния протокол на пакта Молотов-Рибентроп.
Снимка на оригинала на пакта Молотов-Рибентроп
Снимка на оригинала на Тайния протокол към Договора
И това е снимка на същото Тайният протокол към пакта Молотов-Рибентроп, за които се водят подобни разгорещени дискусии.
