Ниагарският водопад е един от най-красивите природни феномени в света. Той омагьосва със своето величие и сила. Стотици пътешественици от цял свят идват всеки ден там, където се намира този удивителен и уникален природен паметник.
Обща информация за Ниагарския водопад
Ниагарският водопад е комплекс от три водопада. Разположен е на границата на две държави: САЩ (щат Ню Йорк) и Канада (Онтарио) на едноименната река. Координатите на това място са 43,0834 градуса северна ширина и 79,0663 градуса западна дължина. Водопадът свързва езерата, които са част от Северноамериканските големи езера: Ери и Онтарио. На бреговете на река Ниагара, до водопад от страната на двете страни, има два града с едно и също име Ниагарския водопад.
Отивайки до Ниагарския водопад, трябва предварително да помислите за маршрута си, тъй като можете да стигнете до тук по два начина: като летите до Ню Йорк или до канадския град Торонто. Организират се екскурзии и от двата града, но изобщо не е необходимо да се предприемат, тъй като можете да стигнете дотам с редовни автобуси.
Всяка от трите каскади на Ниагара има свое име. Водопадите, разположени в САЩ, се наричат „американски“ и „фата“. В Канада има водопад Подкова.
Каскади от вода се втурват надолу от височина малко над 50 метра, но видимата част е само 21 метра поради струпването на камъни в подножието. Ниагара не е сред най-високите водопади в света, но поради огромните количества вода, преминаващи през нея, се смята за един от най-мощните на Земята. За една секунда той преминава през себе си повече от 5,5 хиляди кубически метра вода. Широчината на водопада Подкова е 792 метра, Американския водопад - 323 метра.
Климатът в района на водопада е умерено континентален. През лятото тук е доста топло, а понякога е и горещо, през зимата температурата е под нулата, а водопадът частично замръзва. Можете да идвате тук целогодишно, защото през всеки сезон е красиво по свой начин.
Водите на Ниагара се използват активно за снабдяване с енергия на близките региони на Канада и САЩ. На брега на реката са построени няколко водноелектрически централи.
История на произхода и името
Река Ниагара и Големите северноамерикански езера се появяват преди около 6000 години. Образуването им е провокирано от заледяването в Уисконсин. В резултат на движението на ледника, който помете всичко по пътя си, релефът на тази област напълно се промени. Каналите на реките, течащи в тези части, бяха запълнени, а в някои, напротив, бяха разширени. След като ледниците започнаха да се топят, водите от Големите езера започнаха да се оттичат в Ниагара. Скалите, образували дъното му, на места бяха меки, така че водата ги отмиваше, образувайки стръмна скала - и така се появи известната природна забележителност под формата на водопад.
Първите споменавания за Ниагарския водопад датират от началото на 17 век. През 1604 г. континента, на който се намира водопадът, е посетен от експедицията на Самуел дьо Шамплен. По-късно той описа този природен обект в дневника си от думите на други участници в пътуването. Лично Champlain не видя водопада. Шест десетилетия по-късно подробно описание на Ниагарския водопад е съставено от католическия монах Луис Енепин, пътуващ в Северна Америка.
Думата „Ниагара“ е буквално преведена от езика на индианците ирокези като „шумът на водата“. Смята се, че водопадът е кръстен на коренното население, живяло наблизо, племето Онигара.
Крайност или лудост
От времето, когато пътуването стана модерно, или по-скоро от началото на 19-ти век, туристите започнаха да се стичат към бреговете на Ниагарския водопад. Някои от тях искаха не само да видят уникалното чудо на природата, но и да се опитат да преминат през него.
Първият, който го направи, беше американският каскадьор Сам Пач. През ноември 1929 г. той скочи в река Ниагара в подножието на водопада и оцеля. Сам се готвеше за скока, информация за предстоящия трик се появи много преди екзекуцията му. Според неговите планове събитието трябваше да бъде посетено от много хора. Лошите метеорологични условия обаче помрачиха представянето на каскадьора. Нямаше много хора и получената такса не отговаряше на Пач. Затова точно една седмица по-късно той обеща да повтори скока. Вторият опит на смелчака да завладее Ниагара обаче завърши тъжно. Сам не изплува на повърхността и тялото му беше намерено само няколко месеца по-късно.
През 1901 г. 63-годишната екстремалка от Америка Ани Тейлър решава да се изкачи на водопада, докато седи в бъчва. По такъв необичаен начин дамата искаше да отпразнува рождения си ден. Жената успя да оцелее и името й остана в историята.
След този инцидент търсачите на силни усещания периодично се опитват да завладеят Ниагарския водопад. Властите дори трябваше да наложат забрана за подобни трикове. Смелчаците обаче от време на време се хвърляха от водопада. Много от тях загинаха, а оцелелите бяха глобени.
Интересен факт е чудотворното спасяване на седемгодишно момче на име Роджър Удуърд, което случайно е отнесено в Ниагарския водопад. Той беше облечен само със спасителна жилетка, но въпреки това детето успя да оцелее.
Екскурзии и забавления
Предимно туристите идват в Ниагара, за да посетят самия водопад. Това може да стане както от американска, така и от канадска страна. Има няколко платформи за гледане, от които можете да правите зашеметяващи снимки на падащи водни потоци. Най-впечатляващите снимки могат да се видят от наблюдателната площадка на Table Rock.
Тези, които искат да разгледат отблизо атракцията и дори да усетят пръскането на джетове върху себе си, трябва да се повозят на развлекателни лодки. Туристите се водят на свой ред към всеки от трите каскади. Преди да се качите на развлекателна лодка, на всеки се дава дъждобран, но дори и той няма да ви спаси от мощните струи на Ниагарския водопад. Най-зрелищният е водопадът Подкова.
Друга екскурзия, която със сигурност ще бъде запомнена, приканва пътуващите да се озоват зад водопада. Можете също да прелети над този уникален природен обект с хеликоптер или балон с горещ въздух. Единственият недостатък на този вид развлечения е доста високата цена.
Определено трябва да се разходите по моста на Дъгата, разположен на няколкостотин метра от основната забележителност на Ниагара. При ясно време мостът се вижда от платформите за наблюдение.
В района на Ниагарския водопад се намират музеи, национални паметници и паркове. Парк Queen Victoria е особено популярен сред туристите. Намира се в Канада. Тук можете да се разходите сред цветята и дърветата, да седнете в кафене и да видите основната атракция на този район от наблюдателната площадка.
Близките музеи са посветени главно на историята на откритието и интересни факти, свързани с Ниагарския водопад. В тях можете да видите колекция от предмети, върху които отчаяни смелчаци са се опитвали да завладеят водопада. А също и восъчни фигури на хора, чийто живот по някакъв начин е свързан с известния природен паметник.
Препоръчваме ви да видите Angel Falls.
Ниагарският водопад също е интересен за гледане през нощта. През нощта тук се провежда истинско светлинно шоу. Струите са осветени с различни цветове с помощта на прожектори. Всичко това изглежда наистина страхотно.
През зимата водопадът е не по-малко красив. Ниагара е частично замръзващ водопад. Само краищата му са покрити с лед. В средата на каскадата водата продължава да тече през цялата година. За цялото време на известната история на водопада, поради необичайно ниски температури, той замръзна напълно три пъти. Разбира се, няма да можете да предприемете разходка с лодка до Ниагара през зимата, но по това време на годината можете да гледате пъстър фестивал на фойерверките. Осветлението на водопадите в наши дни е включено почти денонощно, а разноцветните фойерверки се извисяват в небето.
Ниагарският водопад е един от най-внушителните и оживени природни обекти в света. Красотата му няма да остави безразлични дори и най-изтънчените туристи. Веднъж в подножието му е невъзможно да не усетите пълната сила и мощ на този природен феномен. Разработената инфраструктура в близост до обекта ще направи възможно пътуването живо и ще го запомни цял живот.
