Ника Георгиевна Турбина (при раждане Торбин; 1974-2002) - съветски и руски поет. Придобива световна популярност благодарение на стихове, написани в детството. Носител на наградата "Златен лъв".
В биографията на Ника Турбина има много интересни факти, за които ще говорим в тази статия.
И така, ето кратка биография на Турбина.
Биография на Ники Турбина
Ника Турбина е родена на 17 декември 1974 г. в Кримска Ялта. Баща й Георги Торбин работи като актьор, а майка й, Мая Никаноркина, е художник. По-късно фамилията на баща й ще се превърне в основата на нейния псевдоним.
Детство и младост
Родителите на бъдещата поетеса се разделиха, когато тя беше още малка. Поради тази причина тя израства и е отгледана в семейството на майка, с баба си Людмила Карпова и дядо си Анатолий Никаноркин, който е писател.
В семейство Турбина много внимание се отделя на изкуството и литературата. Момичето често рецитира стихове, които слуша с голямо удоволствие. Ника особено харесваше работата на Андрей Вознесенски, който поддържаше приятелски отношения с майка си.
Интересен факт е, че някои биографи на Турбина твърдят, че Вознесенски е бил истинският й баща, но подобни предположения не се подкрепят от достоверни факти. Освен рисуване, Мая Никаноркина пише и поезия.
От ранна възраст Ника Турбина страда от астма, която често й пречи да заспи през нощта. От 4-годишна възраст, по време на безсъние, тя помоли майка си да запише стихове под диктовка, които според нея сам Бог й говори.
Стиховете като правило се отнасяха до личния опит на момичето и бяха написани в празен стих. Почти всички бяха много тъжни и депресирани.
Създаване
Когато Ника беше на около 7 години, майка й показа стиховете си на известния писател Юлиян Семенов. Когато писателят ги четеше, той не можеше да повярва, че авторът на стиховете е малко момиче.
Благодарение на покровителството на Семенов, произведенията на Турбина бяха публикувани в "Комсомолская правда". От този момент в биографията си младата поетеса придобива голяма популярност сред сънародниците си.
Тогава момичето, по съвет на майка си, взе псевдонима "Ника Турбина", който по-късно стана официалното й име и фамилия в паспорта ѝ. До 8-годишна възраст тя е написала толкова много стихотворения, че те са били достатъчни за създаването на сборника „Чернова“, който е преведен на десетки езици.
Заслужава да се отбележи, че Евгений Евтушенко помогна на Ника по всякакъв начин, както в творческия, така и в личния си живот. Той се погрижи творбите й да бъдат прочетени от възможно най-много хора, не само в СССР, но и в чужбина.
В резултат на това по предложение на Евтушенко 10-годишната Турбина стана участник в международния поетичен конкурс „Поети и земята”, организиран в рамките на Венецианския форум. Любопитно е, че този форум се провеждаше веднъж на всеки 2 години и в неговото жури бяха експерти от различни страни.
След успешно представяне Ника Турбина беше отличена с главната награда - „Златният лъв“. Момичето прослави Съветския съюз и я накара да пише за себе си в световната преса. Наричаха я дете чудо и се опитваха да разберат как едно дете успява да напише такива „възрастни“ стихове, изпълнени с емоционална болка и преживявания.
Скоро Ника и майка й се установяват в Москва. По това време жената се омъжва повторно, в резултат на което на Турбина се ражда полусестра Мария. Тук тя продължи да ходи на училище, където получаваше доста посредствени оценки и често се караше с учители.
През 1987 г. Турбина посети Съединените щати, където твърди, че комуникира с Джоузеф Бродски. Няколко години по-късно зрителите я видяха във филма „Беше край морето“. Това беше второто и последното й появяване на големия екран, въпреки факта, че момичето често признаваше, че иска да стане актриса.
По това време Ника вече не чете стиховете си, но периодично продължава да пише. През 1990 г. излиза нейната втора и последна стихосбирка „Стъпки, стъпки надолу ...“.
Много биографи Турбина са склонни да вярват, че майка и баба са използвали Ника като печалба, печелейки от нейната популярност. Те многократно бяха съветвани да покажат момичето на психолози, тъй като бурният творчески живот и световната слава се отразиха негативно на психическото й състояние.
В същото време Евтушенко отказа да покровителства поетесата и дори спря да общува с нейните роднини. Мъжът също вярваше, че майката и бабата на Турбина просто се опитват да извадят пари от него. В интервю поетесата го нарече предателство от негова страна, но скоро взе думите си обратно.
Критика и въпрос за авторството
Необяснимият талант на Ника Турбина предизвика много дискусии в обществото. По-специално, много експерти поставят под съмнение авторството на нейните стихове, предполагайки, че те са могли да бъдат написани от нейни роднини.
В отговор на подобни обвинения момичето представи стихотворението "Не пиша ли стиховете си?" Един от нейните биографи, Александър Ратнер, изучава много от оцелелите чернови и ръкописи на поетесата, след което стига до заключението, че не всички стихотворения са написани от Турбина, а например от нейната майка.
Много критици говориха за Ник като надценен талант. Те казаха, че ако не беше възрастта на момичето, едва ли щяха да обърнат внимание на работата й. Въпреки това много авторитетни писатели се отзоваха много високо за нейните стихове.
Артистичността на Турбина, с която тя чете творбите си на сцената, заслужаваше специално внимание. Според същия Ратнер поезията се възприема много по-добре в нейното изпълнение, отколкото в печат. Редица експерти са съгласни, че психиката на детето не се е справяла със стреса и славата, а след това и с забравата.
Бъдещ живот
Ника Турбина преживя изключително трудно загубата на слава, в резултат на което беше постоянно в депресивно състояние. В гимназията тя вече пиеше алкохол, излизаше с различни момчета, често не нощуваше вкъщи и дори режеше вени.
След като получи сертификат, Турбина влезе във VGIK, като искаше да свърже живота си с актьорството. Година по-късно обаче тя губи интерес към обучението си и отпада от колежа.
През 1994 г. Ника става студентка в Московския институт за култура, където е приета без приемни изпити. В този период от биографията си тя вече изпитва сериозни психически проблеми, които се проявяват в нарушена координация на движенията и лоша памет.
Известно време Турбина получи висока оценка във всички дисциплини и дори отново започна да пише стихове. Въпреки това, в деня на 20-ия си рожден ден, тя отново започва да пие, изоставяйки обучението си и заминавайки за Ялта. По-късно тя едва успя да се възстанови в университета, но само в кореспондентския отдел.
През пролетта на 1997 г. Ника пиеше с приятелката си в апартамента. По време на събиранията младежите започнаха да се карат. Момичето, искащо да изплаши момчето, се втурна към балкона, но не можа да устои и падна.
По време на падането момичето се хвана на дърво, което й спаси живота. Тя си счупи ключицата и нарани гръбнака. Майката заведе дъщеря си в Ялта за лечение. Турбина е изпратена в психиатрична болница след насилствен припадък, който е първият в нейната биография.
След възстановяването си Ника дълго време не можеше да си намери работа. Тя обаче участва в театрални представления и пише сценарии за детски пиеси. Момичето все още беше в депресия и помнеше много зле стиховете на децата си.
Личен живот
На 16-годишна възраст Ника се запознава с психиатъра Джовани Мастропаоло, който лекува пациенти чрез изкуство, включително творчеството на поета. По негова покана тя заминава за Швейцария, където по същество започва да съжителства с лекар.
Интересен факт е, че Мастропаоло е бил с 60 години по-възрастен от Турбина. След около година обаче връзката им приключи и тя се върна у дома. Скоро момичето се влюби в бармана Константин, за когото планираше да се омъжи буквално в деня след срещата им.
Въпреки че човекът отказа да се ожени за Ника, романтиката на младите продължи около 5 години. Личната биография на Турбина трудно може да се нарече щастлива. Последният й съквартирант беше Александър Миронов.
Гибел
През май 2002 г. Миронов ремонтира колата си, която Ника умишлено поврежда, страхувайки се от прекъсване на отношенията. В този момент Турбина пиеше с приятелката си Инна и приятелите си в близката къща.
С течение на времето Ника заспа, докато Инна и приятелят й отидоха да си купят друга порция алкохол. Събуждайки се, поетесата ги чакаше, седнала на перваза на петия етаж с увиснали крака. Имайки затруднения с координацията, тя очевидно неловко се обърна и увисна от прозореца.
Минувачите, които чуха писъците, се опитаха да помогнат на момичето, но нямаха време. Тя паднала, получила тежки наранявания. Пристигналите навреме лекари не можаха да я спасят, в резултат на което момичето почина от кръвозагуба.
Ника Турбина почина на 11 май 2002 г. на 27-годишна възраст.
Снимка от Ника Турбина
