Ханибал

Ханибал (247-183 г. пр. Н. Е.) - картагенски командир. Той беше пламенен враг на Римската република и последният важен водач на Картаген преди падането му по време на Пуническите войни.

В биографията на Ханибал има много интересни факти, за които ще говорим в тази статия.

И така, пред вас е кратка биография на Ханибал.

Ханибал биография

Ханибал е роден през 247 г. пр. Н. Е. в Картаген (сега територията на Тунис). Той израства и е възпитаван в семейството на командира Хамилкар Барки. Той имаше 2 братя и 3 сестри.

Детство и младост

Когато Ханибал беше на около 9 години, той се зарече да остане враг на Рим до края на живота си. Главата на семейството, който често се биеше с римляните, имаше големи надежди за синовете си. Мечтаеше, че момчетата ще доведат тази империя до разруха.

Скоро баща му отвежда 9-годишния Ханибал в Испания, където се опитва да възстанови родния си град след Първата пуническа война. Тогава бащата принуди сина си да даде клетва, че ще се противопоставя на Римската империя до края на живота си.

Интересен факт е, че изразът „Ханибалова клетва“ стана крилат. По време на военните кампании на Хамилкар синът му Ханибал бил заобиколен от войници и затова от ранна възраст бил запознат с военния живот.

Израствайки, Ханибал започва да участва във военните кампании на баща си, придобивайки безценен опит. След смъртта на Хамилкар, картагенската армия в Испания е водена от неговия зет и съдружник Хасдрубал.

След известно време Ханибал започва да служи като командир на кавалерията. Той се показа като смел воин, в резултат на което имаше власт със своите подчинени. През 221 г. пр.н.е. д. Хасдрубал е убит, след което Ханибал е избран за нов водач на картагенската армия.

Главнокомандващ в Испания

След като става главнокомандващ, Ханибал продължава да води упорита борба срещу римляните. Той успява да разшири територията на Картаген чрез добре планирани военни операции. Скоро пленените градове от племето Алкад са принудени да признаят управлението на Картаген.

След това командирът продължава да завладява нови земи. Той окупира големите градове на Вакеи - Саламантика и Арбокала, а по-късно покорява келтското племе - карпетаните.

Римското правителство беше загрижено за успешните действия на картагенците, осъзнавайки, че империята е в опасност. И двете страни започнаха да водят преговори за правото на притежание на определени територии. Преговорите между Рим и Картаген бяха в безизходица, тъй като всяка страна изложи своите собствени искания, без да иска да прави компромиси.

В резултат през 219 г. пр. Н. Е. Ханибал, с разрешение на картагенските власти, обявява началото на военните действия. Той започва обсада на град Сагунта, който героично се противопоставя на врага. След 8-месечна обсада обаче жителите на града са принудени да се предадат.

По заповед на Ханибал всички мъже от Сагунта бяха убити, а жените и децата бяха продадени в робство. Рим поиска от Картаген незабавната екстрадиция на Ханибал, но без да получи отговор от властите, обяви война. В същото време командващият вече беше изготвил план за нахлуване в Италия.

Ханибал обръща голямо внимание на разузнавателните дейности, които дават резултат. Той изпрати своите посланици при галските племена, много от които се съгласиха да станат съюзници на картагенците.

Италианска кампания

Армията на Ханибал се състоеше от осезаемите 90 000 пехотинци, 12 000 конници и 37 слона. В такъв голям състав армията преминава през Пиренеите, срещайки съпротива от различни племена по пътя.

Интересен факт е, че Ханибал не винаги е влизал в открити сблъсъци с врагове. В някои случаи той правеше скъпи подаръци на водачите, благодарение на които те се съгласиха да не пречат на пътя на войниците му през техните земи.

И все пак доста често е бил принуден да води кървави битки с противници. В резултат броят на бойците му непрекъснато намаляваше. След като стигна до Алпите, той трябваше да се бие с планинарите.

В крайна сметка Ханибал стигна до долината Мориена. По това време армията му се състоеше само от 20 000 пехотинци и 6000 конници. След 6-дневно спускане от Алпите, воините завземат столицата на племето Таурин.

Появата на Ханибал в Италия беше пълна изненада за Рим. В същото време някои галски племена се присъединяват към армията му. Картагенците се срещнали с римляните на брега на река По, побеждавайки ги.

В следващите битки Ханибал отново се оказва по-силен от римляните, включително битката при Требия. След това всички народи, обитавали тази област, се присъединиха към него. Няколко месеца по-късно картагенците се бият с римските войски, които защитават пътя за Рим.

През този период от биографията си Ханибал страда от сериозно възпаление на очите, поради което губи едно от тях. До края на живота си той е принуден да носи превръзка. След това командирът спечели поредица от сериозни победи над врага и беше само на 80 мили от Рим.

По това време Фабий Максим е станал новият диктатор на империята. Той реши да не влиза в открита война с Ханибал, като предпочете пред нея тактиката за изтощаване на врага с партизански излети.

След края на диктатурата на Фабий, Гней Сервилиус Гемин и Марк Атилий Регул започват да командват войските, които също следват стратегията на своя предшественик. Армията на Ханибал започва да изпитва остър недостиг на храна.

Скоро римляните събрали армия от 92 000 войници, решили да се придвижат към изтощения от кампаниите враг. В прочутата битка при Кан войниците на Ханибал проявяват героизъм, успявайки да победят римляните, които ги превъзхождат по сила. В тази битка римляните загубили около 50 000 войници, докато картагенците само около 6 000.

И все пак Ханибал се страхува да атакува Рим, осъзнавайки, че градът е много укрепен. За обсадата той не разполагаше с подходящо оборудване и подходяща храна. Той се надяваше, че римляните ще му предложат примирие, но това не се случи.

Падането на Капуа и войната в Африка

След победата при Кан Ханибал се премества в Капуа, която подкрепя действията на Картаген. През 215 г. пр.н.е. римляните планирали да вземат Капуа на ринга, където бил врагът. Заслужава да се отбележи, че през зимата в този град, картагенците се отдадоха на пиршества и забавления, което доведе до разпадането на армията.

Независимо от това, Ханибал успява да поеме контрола над много градове и да сключи съюзи с различни племена и крале. По време на завладяването на нови територии, малко картагенци останаха в Капуа, от което римляните се възползваха.

Те обсадиха града и скоро влязоха в него. Ханибал така и не успя да си върне контрола над Капуа. Освен това той не можел да атакува Рим, осъзнавайки своята слабост. След като стои известно време близо до Рим, той се оттегля. Любопитно е, че изразът „Ханибал пред портите“ стана крилат.

Това беше сериозен провал за Ханибал. Избиването на римляните над капуанците изплашило жителите на други градове, които преминали на страната на картагенците. Авторитетът на Ханибал сред италианските съюзници се стопяваше пред очите ни. В много региони започнаха вълнения в полза на Рим.

През 210 пр.н.е. Ханибал победи римляните във 2-ра битка при Гердония, но след това инициативата във войната премина на едната или другата страна. По-късно римляните успяха да спечелят няколко важни победи и да спечелят предимство във войната с картагенците.

След това армията на Ханибал се оттегля все по-често, предавайки градове на римляните един след друг. Скоро той получава заповеди от старейшините на Картаген да се върне в Африка. С настъпването на зимата командирът започва да подготвя план за по-нататъшна война срещу римляните.

С началото на нови конфронтации Ханибал продължава да търпи поражения, в резултат на което губи всякаква надежда да победи римляните. Когато спешно бил призован в Картаген, той отишъл там с надеждата да сключи мир с врага.

Римският консул Сципион изложи своите условия за мир:

Картаген се отказва от територии извън Африка;
издава всички бойни кораби с изключение на 10;
губи правото да се бие без съгласието на Рим;
връща на Масиниса неговото притежание.

Картаген нямаше друг избор, освен да се съгласи с подобни условия. И двете страни сключиха мирно споразумение, в резултат на което 2-ра Пуническа война беше прекратена.

Политическа дейност и изгнание

Въпреки поражението, Ханибал продължи да се радва на авторитета на хората. През 196 г. е избран за суфет - най-висшият чиновник на Картаген. Той въведе реформи, насочени към олигарси, които реализираха нечестни печалби.

По този начин Ханибал си е създал много сериозни врагове. Предчувства, че може да се наложи да избяга от града, което в крайна сметка се случи. През нощта мъжът отплава с кораб до остров Керкина и оттам отива в Тир.

По-късно Ханибал се срещна със сирийския цар Антиох III, който имаше неспокойни отношения с Рим. Той предложил на краля да изпрати експедиционна сила в Африка, която да накара Картаген да воюва с римляните.

Плановете на Ханибал обаче не бяха предназначени да се сбъднат. Освен това връзката му с Антиох става все по-напрегната. И когато сирийските войски бяха победени през 189 г. при Магнезия, царят беше принуден да сключи мир при условията на римляните, един от които беше екстрадицията на Ханибал.

Личен живот

Почти нищо не се знае за личния живот на Ханибал. По време на престоя си в Испания той се жени за иберийка на име Имилка. Командирът остави жена си в Испания, когато тръгна на италианска кампания, и повече не я срещна.

Смърт

Победен от римляните, Антиох обещал да им предаде Ханибал. Той избягал при царя на Витиния Прусий. Римляните не оставили заклетия си враг сам, настоявайки за екстрадирането на картагенския.

Битинските воини заобиколиха скривалището на Ханибал, опитвайки се да го грабнат. Когато мъжът осъзна безнадеждността на ситуацията, той взе отровата от пръстена, която винаги носеше със себе си. Ханибал умира през 183 г. на 63-годишна възраст.

Ханибал се смята за един от най-великите военни лидери в историята. Някои го наричат „бащата на стратегията“ заради способността му да оценява напълно ситуацията, да провежда разузнавателни дейности, да изучава дълбоко бойното поле и да обръща внимание на редица други важни характеристики.