Августо Хосе Рамон Пиночет Угарте (1915-2006) - чилийски държавник и военен лидер, генерал-капитан. Той идва на власт през военния преврат от 1973 г., който сваля социалистическото правителство на президента Салвадор Алиенде.
Пиночет е президент и диктатор на Чили от 1974-1990. Главнокомандващ на въоръжените сили на Чили (1973-1998).
В биографията на Пиночет има много интересни факти, за които ще говорим в тази статия.
И така, пред вас е кратка биография на Аугусто Пиночет.
Биография на Пиночет
Аугусто Пиночет е роден на 25 ноември 1915 г. в чилийския град Валпараисо. Баща му, Аугусто Пиночет Вера, е работил в пристанищната митница, а майка му Авелина Угарт Мартинес е участвала в отглеждането на 6 деца.
Като дете Пиночет учи в училището в семинарията на Свети Рафаел, посещава католическия институт Мариста и енорийското училище във Валпараисо. След това младежът продължава образованието си в пехотното училище, което завършва през 1937 година.
По време на биографията от 1948-1951г. Августо учи във Висшата военна академия. Освен че изпълняваше основната си служба, той се занимаваше и с преподавателска дейност в армейските образователни институции.
Военна служба и преврат
През 1956 г. Пиночет е изпратен в еквадорската столица, за да създаде Военна академия. Той остана в Еквадор около 3 години, след което се върна у дома. Мъжът уверено се изкачи по кариерната стълбица, в резултат на което му беше поверено да ръководи цяла дивизия.
По-късно на Августо е поверена длъжността заместник-директор на Военната академия в Сантяго, където той преподава география и геополитика на студентите. Скоро той бе повишен в чин бригаден генерал и назначен на поста интендант в провинция Тарапака.
В началото на 70-те години Пиночет вече оглавяваше гарнизона на столичната армия и след оставката на Карлос Пратс той оглавява армията на страната. Интересен факт е, че Пратс подаде оставка в резултат на преследването на военните, което беше организирано от самия Аугусто.
По това време Чили беше погълнат от бунтове, които набираха скорост всеки ден. В резултат в края на 1973 г. в държавата се състоя военен преврат, в който Пиночет изигра една от ключовите роли.
Чрез използване на пехота, артилерия и самолети, бунтовниците стреляха по президентската резиденция. Преди това военните заявиха, че сегашното правителство не се съобразява с Конституцията и води страната в бездната. Любопитно е, че онези офицери, които отказват да подкрепят преврата, са осъдени на смърт.
След успешното сваляне на правителството и самоубийството на Алиенде се формира военна хунта, състояща се от адмирал Хосе Мерино и трима генерали - Густаво Ли Гусман, Цезар Мендоса и Аугусто Пиночет, представляващи армията.
До 17 декември 1974 г. четиримата управляват Чили, след което управлението е предадено на Пиночет, който, нарушавайки споразумението за приоритет, става единствен държавен глава.
Ръководен орган
Взимайки властта в свои ръце, Августо постепенно елиминира всичките си противници. Някои просто бяха уволнени, докато други умряха при мистериозни обстоятелства. В резултат на това Пиночет всъщност се превърна в авторитарен владетел, надарен с широки правомощия.
Човекът лично приемаше или отменяше закони, а също така избираше съдиите, които харесва. От този момент нататък парламентът и партиите престават да играят каквато и да е роля в управлението на страната.
Аугусто Пиночет обяви въвеждането на военно положение в страната, а също така заяви, че основният враг на чилийците са комунистите. Това доведе до масивни репресии. В Чили бяха създадени тайни центрове за изтезания и бяха построени няколко концентрационни лагера за политически затворници.
Хиляди хора загинаха в процеса на "чистки" Първите екзекуции се състояха точно на Националния стадион в Сантяго. Заслужава да се отбележи, че по заповед на Пиночет бяха убити не само комунисти и опозиционери, но и високопоставени служители.
Интересното е, че първата жертва беше същият генерал Карлос Пратс. През есента на 1974 г. той и съпругата му бяха взривени в колата си в столицата на Аржентина. След това чилийските разузнавачи продължиха да елиминират беглеци-служители в различни страни, включително САЩ.
Икономиката на страната пое курс към преход към пазарни отношения. По това време в биографията си Пиночет призовава за превръщането на Чили в държава на собственици, а не на пролетарии. Една от известните му фрази гласи следното: „Трябва да се погрижим за богатите, за да дадат повече“.
Реформите доведоха до реорганизация на пенсионната система от система за плащане при преминаване към финансирана. Здравеопазването и образованието отидоха в частни ръце. Фабриките и фабриките попаднаха в ръцете на частни лица, което доведе до разширяване на бизнеса и мащабни спекулации.
В крайна сметка Чили се превърна в една от най-бедните страни, където социалното неравенство процъфтява. През 1978 г. ООН осъди действията на Пиночет, като издаде съответна резолюция.
В резултат на това диктаторът реши да проведе референдум, по време на който спечели 75% от народния вот. Така Августо показа на световната общност, че има голяма подкрепа от сънародниците си. Много експерти обаче заявиха, че данните за референдума са фалшифицирани.
По-късно в Чили е разработена нова конституция, където, наред с други неща, президентският мандат започна да бъде 8 години, с възможност за преизбиране. Всичко това предизвика още по-голямо възмущение сред сънародниците на президента.
През лятото на 1986 г. в страната се провежда обща стачка, а през есента на същата година е направен опит за живот на Пиночет, който е неуспешен.
Изправен пред нарастващата опозиция, диктаторът легализира политическите партии и разреши президентските избори.
Към такова решение Августо по някакъв начин е подтикнат от среща с папа Йоан Павел II, който го призовава към демокрация. В желанието си да привлече избиратели, той обяви увеличение на пенсиите и заплатите на служителите, призова предприемачите да намалят цените на основни продукти, а също така обеща на селяните дялове от земята.
Тези и други „стоки“ обаче не успяха да подкупят чилийците. В резултат на това през октомври 1988 г. Аугусто Пиночет беше отстранен от президентския пост. Заедно с това 8 министри загубиха постовете си, в резултат на което беше извършена сериозна чистка в държавния апарат.
По време на изказванията си по радиото и телевизията диктаторът разглежда резултатите от гласуването като „грешка на чилийците“, но заяви, че уважава волята им.
В началото на 1990 г. Патрисио Айлвин Азокар стана новият президент. В същото време Пиночет остава главнокомандващ на армията до 1998 г. През същата година той е задържан за първи път, докато е бил в лондонска клиника, а година по-късно законодателят е лишен от имунитет и е призован за отговорност за множество престъпления.
След 16 месеца домашен арест Аугусто е депортиран от Англия в Чили, където срещу бившия президент е образувано наказателно дело. Той е обвинен в масови убийства, присвояване, корупция и търговия с наркотици. Обвиняемият обаче почина преди началото на процеса.
Личен живот
Съпругата на кървавия диктатор беше Лусия Ириарт Родригес. В този брак двойката има 3 дъщери и 2 сина. Съпругата изцяло подкрепяше съпруга си в политиката и други области.
След смъртта на Пиночет неговите роднини бяха арестувани многократно за приютяване на средства и укриване на данъци. Наследството на генерала се оценява на около 28 милиона долара, без да се брои огромната библиотека, която съдържа хиляди ценни книги.
Смърт
Седмица преди смъртта си Августо претърпява тежък инфаркт, който се оказва фатален за него. Аугусто Пиночет почина на 10 декември 2006 г. на 91-годишна възраст. Любопитно е, че хиляди хора излязоха по улиците на Чили, които възторжено възприеха смъртта на човек.
Имаше обаче много опечалени за Пиночет. Според някои източници тялото му е кремирано.
Снимки на Пиночет
