Уго Рафаел Чавес Фриас (1954-2013) - Венецуелски революционер, държавник и политик, президент на Венецуела (1999-2013), председател на Движението за Пета република, а след това и Обединената социалистическа партия на Венецуела, която заедно с няколко политически партии се присъедини към Движението ".
В биографията на Уго Чавес има много интересни факти, за които ще говорим в тази статия.
И така, пред вас е кратка биография на Чавес.
Биография на Уго Чавес
Уго Чавес Фриас е роден на 28 юли 1954 г. в село Сабанета (щат Баринас). Родителите му, Уго де лос Рейес и Хелене Фриаз, преподават в селско училище. В семейство Чавес той е второто от 7 деца.
Детство и младост
Според спомените на Хюго, въпреки че детството му е било бедно, то е било щастливо. Прекарва ранните си години в село Лос Растрохос. По това време в биографията си той мечтае да стане известен бейзболист.
След като получи основно образование, родителите му го изпратиха заедно с брат му при баба му в Сабанета, за прием в лицея.
Заслужава да се отбележи, че баба ми беше дълбоко религиозна католичка. Това доведе до факта, че Уго Чавес започна да служи в местен храм. След като завършва лицея, той става студент във военната академия. Тук той продължи да играе бейзбол и софтбол (форма на бейзбол).
Интересен факт е, че Чавес дори е играл във венецуелското първенство по бейзбол. Уго беше сериозно увлечен от идеите на известния южноафрикански революционер Боливар. Между другото, държавата Боливия получи името си в чест на този революционер.
Ернесто Че Гевара също направи страхотно впечатление на момчето. По време на следването си в академията Юго насочва сериозното си внимание към бедността на работническата класа във Венецуела. Той твърдо реши, че ще направи всичко възможно, за да помогне на сънародниците си да подобрят живота си.
На 20-годишна възраст Чавес присъства на събитие в чест на битката при Аякучо, която се проведе по време на Перуанската война за независимост. Наред с други гости, президентът на страната Хуан Веласко Алварадо говори от трибуната.
Политикът обяви необходимостта от военни действия за премахване на корупцията на управляващия елит. Речта на Алварадо силно вдъхнови младия Уго Чавес и бе запомнена от него дълги години.
С течение на времето човекът се срещна със сина на Омар Торихос, диктатора на Панама. Призивите на Веласко и Торихос убедиха Чавес в правилността на отстраняването на сегашното правителство чрез въоръжено въстание. През 1975 г. студентът завършва с отличие Академията и постъпва в армията.
Политика
По време на службата си в антипартизанския отряд в Баринас, Уго Чавес се запознава с творбите на Карл Маркс и Владимир Ленин, както и на други прокомунистически автори. Войникът харесва прочетеното, в резултат на което се убеждава още повече в левите си възгледи.
След известно време Чавес осъзна, че не само светското правителство, но и целият военен елит е напълно корумпиран. Как иначе може да се обясни фактът, че средствата, получени от продажбата на петрол, не са стигнали до бедните.
Това доведе до факта, че през 1982 г. Юго създаде Боливарската революционна партия 200. Първоначално тази политическа сила положи всички усилия да образова съмишленици във военната история на страната, за да формира нова система за война.
По времето на биографията Чавес вече беше в ранг на капитан. Известно време той преподава в родната академия, където успява да сподели идеите си със студенти. Скоро той е изпратен в друг град.
Мъжът имаше много основателни подозрения, че те просто искат да се отърват от него, тъй като военното ръководство започна да предизвиква тревога за неговите дейности. В резултат на това Уго не губи главата си и започва да се доближава отблизо до племената Яруро и Киба - коренните жители на земите на държавата Апуре.
След като се сприятели с тези племена, Чавес осъзна, че е необходимо да се спре потискането на аборигените в държавата и да се преразгледат законопроектите за защита на правата на коренното население (което по-късно ще направи). През 1986 г. е повишен в чин майор.
Няколко години по-късно Карлос Андрес Перес стана президент на страната, обещавайки на избирателите да спрат да следват паричната политика на МВФ. В действителност обаче Перес започна да провежда дори по-лоши политики - изгодни за САЩ и МВФ.
Скоро венецуелци излязоха на улицата с протести, критикувайки настоящото правителство. По заповед на Карлос Перес обаче всички демонстрации бяха брутално потушени от армията.
По това време Уго Чавес се лекува в болница, следователно, когато научава за извършените зверства, той осъзнава, че спешно е необходимо да се организира военен преврат.
В най-кратки срокове Чавес, заедно със съмишленици, разработи план, според който се изисква да поеме контрола върху стратегически важните военни съоръжения и медиите, както и да премахне Перес. Първият опит за държавен преврат, направен през 1992 г., не беше увенчан с успех.
В много отношения революцията се провали поради малък брой революционери, непроверени данни и други непредвидени обстоятелства. Това доведе до факта, че Юго доброволно се предаде на властите и се появи по телевизията. В обръщението си той помоли своите привърженици да се предадат и да се примирят с поражението.
Това събитие беше обсъдено по целия свят. След това Чавес е арестуван и затворен. Инцидентът обаче не отминава и Перес, който беше отстранен от президентския пост заради злоупотреби и присвояване на хазната за лични и престъпни цели. Рафаел Калдера стана новият президент на Венецуела.
Калдера освободи Чавес и неговите сътрудници, но им забрани да служат в армията на държавата. Хюго започва да предава своите идеи на широката общественост, търсейки подкрепа в чужбина. Скоро стана ясно, че новият глава на страната не се различава много от своите предшественици.
Революционерът все още беше убеден, че може да вземе властта в свои ръце само с оръжия. Първоначално обаче той все още се опитва да действа по легален начин, създавайки през 1997 г. „Движение за Петата република“ (което по-късно става Обединена социалистическа партия на Венецуела).
В президентската надпревара през 1998 г. Уго Чавес успя да заобиколи Рафаел Калдера и други опоненти и да поеме президентския пост през следващата година. По време на първия си мандат като президент той извърши много важни реформи.
По нареждане на Чавес започнаха да се строят пътища, болници и офис сгради. Венецуелците имаха право на безплатно медицинско лечение. Приети са закони за защита на коренното население. Интересен факт е, че всяка седмица имаше програма, наречена „Здравей, президент“, в която всеки повикващ можеше да обсъди този или онзи проблем с президента и също да поиска помощ.
Първият президентски мандат беше последван от 2-ри, 3-ти и дори кратък 4-ти. Олигарсите така и не успяха да изместят фаворита на хората, въпреки пуча през 2002 г. и референдума през 2004 г.
Чавес е преизбран за четвърти път през януари 2013 г. Въпреки това, след 3 месеца той умира, в резултат на което Николас Мадуро, който по-късно ще стане официален ръководител на Венецуела, започва да поема президентските задължения.
Личен живот
Първата съпруга на Уго е Нанси Калменарес, която произхожда от просто семейство. В този брак двойката има син Уго Рафаел и 2 дъщери Роза Вирджиния и Мария Габриела. След раждането на сина си мъжът се раздели с Нанси, като продължи да помага на децата.
През периода на биографията му 1984-1993г. Чавес живееше с Ерма Марксман, неговата колежка. През 1997 г. се жени за Маризабел Родригес, която му ражда момиченце Росинес. Двойката реши да напусне през 2004 година.
Политикът обичаше да чете, както и да гледа документални и игрални филми. Сред хобитата му беше изучаването на английски език. Хюго е католик, който вижда корените на собствения си социалистически курс в учението на Исус Христос, когото той нарича „истински комунист, антиимпериалист и враг на олигархията“.
Чавес често имаше сериозни разногласия с духовенството. Интересен факт е, че той съветва духовенството да чете произведенията на Маркс, Ленин и Библията.
Смърт
През 2011 г. Хюго научи, че има рак. Отишъл е в Куба, където е претърпял операция за отстраняване на злокачествен тумор. В началото здравето му се оправяше, но година по-късно болестта отново се почувства.
Уго Чавес почина на 5 март 2013 г. на 58-годишна възраст. Мадуро заяви, че ракът е причината за смъртта, докато генерал Орнели твърди, че президентът е починал поради масивен инфаркт. Имаше много слухове, че в действителност Уго е бил отровен от американците, за които се твърди, че са го заразили с онковируса. Тялото на Чавес е балсамирано и изложено в Музея на революцията.
Снимка от Уго Чавес
