Феликс Едмундович Дзержински (1877-1926) - руски революционер от полски произход, съветски политик, ръководител на редица народни комисариати, основател и ръководител на ЧК.
Имаше прякори Железният Феликс, "Червеният палач" и FDа също и подземни псевдоними: Jacek, Jakub, Bookbinder, Franek, Astronomer, Jozef, Domansky.
В биографията на Дзержински има много интересни факти, за които ще говорим в тази статия.
И така, пред вас е кратка биография на Феликс Дзержински.
Биография на Дзержински
Феликс Дзержински е роден на 30 август (11 септември) 1877 г. в семейното имение на Дзержиново, разположено в провинция Вилна (сега Минска област на Беларус).
Израства в богато семейство на полския дворянин-благородник Едмънд-Руфин Йосифович и съпругата му Хелена Игнатиевна. Семейство Дзержински имаше 9 деца, едното от които почина в ранна детска възраст.
Детство и младост
Главата на семейството беше собственикът на фермата Дзержиново. Известно време той преподаваше математика в гимназията в Таганрог. Интересен факт е, че сред неговите ученици е бил известният писател Антон Павлович Чехов.
Родителите кръстиха момчето Феликс, което означава „щастлив“ на латински, по някаква причина.
Случи се така, че в навечерието на раждането Хелена Игнатиевна падна в избата, но тя успя да оцелее и да роди преждевременно здрав син.
Когато бъдещият революционер е на около 5 години, баща му умира от туберкулоза. В резултат на това майката трябваше сама да отгледа осемте си деца.
Като дете Дзержински искал да стане свещеник - католически свещеник, в резултат на което планирал да постъпи в духовна семинария.
Но мечтите му не бяха предназначени да се сбъднат. На 10-годишна възраст той става ученик в гимназията, където учи 8 години.
Напълно не знаейки руски, Феликс Дзержински прекарва 2 години в 1 клас и в края на 8 клас е освободен със сертификат.
Причината за ниското академично представяне обаче е не толкова умствените способности, колкото конфликтите с учителите. През последната година от обучението си се присъединява към литовската социалдемократическа организация.
Революционна дейност
Увлечен от идеите за социална демокрация, 18-годишният Дзержински самостоятелно изучава марксизма. В резултат на това той става активен революционен пропагандист.
Няколко години по-късно човекът беше арестуван и изпратен в затвора, където прекара около година. През 1898 г. Феликс е заточен в провинция Вятка. Тук той беше под постоянно полицейско наблюдение. Въпреки това дори тук той продължава да води пропаганда, в резултат на което революционерът е заточен в село Кай.
Докато излежаваше присъдата си на ново място, Дзержински започна да обмисля план за бягство. В резултат на това той успява успешно да избяга в Литва, а по-късно и в Полша. По това време в биографията си той вече е професионален революционер, способен да аргументира своите възгледи и да ги предаде на широките маси.
След като стигна до Варшава, Феликс се запозна с идеите на Руската социалдемократическа партия, които му харесаха. Скоро той отново е арестуван. След като прекарва 2 години в затвора, той научава, че ще го заточат в Сибир.
По пътя към населеното място Дзержински отново имаше късмета да направи успешно бягство. Веднъж в чужбина, той успя да прочете няколко броя на вестник „Искра”, който излизаше със съдействието на Владимир Ленин. Представените във вестника материали още повече му помогнаха да затвърди възгледите си и да развие революционна дейност.
През 1906 г. се случва значимо събитие в биографията на Феликс Дзержински. Той имаше късмета да се срещне с Ленин. Срещата им се състоя в Швеция. Скоро той е приет в редиците на РСДРП, като представител на Полша и Литва.
Интересен факт е, че от този момент до 1917 г. Дзержински е бил затворен 11 пъти, които са били последвани постоянно от изгнание. Всеки път обаче успяваше да направи успешни бягства и да продължи да се занимава с революционни дейности.
Историческата февруарска революция от 1917 г. позволи на Феликс да достигне големи висоти в политиката. Става член на Московския комитет на болшевиките, където призовава съмишленици към въоръжено въстание.
Ленин се възхищава на ентусиазма на Дзержински, поверявайки му място във Военно-революционния център. Това доведе до факта, че Феликс се превърна в един от ключовите организатори на Октомврийската революция. Заслужава да се отбележи, че Феликс подкрепи Леон Троцки в създаването на Червената армия.
Ръководител на ЧК
В края на 1917 г. болшевиките решават да основат Всеруската извънредна комисия за борба с контрареволюцията. Чеката беше орган на "диктатурата на пролетариата", който се бореше с противниците на сегашното правителство.
Първоначално комисията се състоеше от 23 „чекисти“, водени от Феликс Дзержински. Те са изправени пред задачата да водят борба срещу действията на контрареволюционерите, както и да защитават интересите на властта на работниците и селяните.
Начело на ЧК, човекът не само се справи успешно с преките си отговорности, но и направи много за укрепване на новосформираната власт. Под негово ръководство бяха възстановени над 2000 моста, около 2500 парни локомотива и до 10 000 км железопътни линии.
В същото време Дзержински наблюдава ситуацията в Сибир, който по времето на 1919 г. е най-продуктивният зърнен регион. Той пое контрола върху снабдяването с храна, благодарение на което около 40 милиона тона хляб и 3,5 милиона тона месо бяха доставени в гладуващите градове.
Освен това Феликс Едмундович беше отбелязан с важни постижения в областта на медицината. Той помага на лекарите да се борят с тифуса в страната, като редовно ги снабдява с всички необходими лекарства. Той също така се стреми да намали броя на уличните деца, превръщайки ги в „добри“ хора.
Дзержински стана шеф на детската комисия, която помогна за изграждането на стотици трудови комуни и приюти. Интересен факт е, че обикновено такива заведения са преобразувани от селски къщи или имения, взети от богатите.
През 1922 г., докато продължава да ръководи ЧК, Феликс Дзержински оглавява Главната политическа дирекция към НКВД. Той беше един от онези, които участваха в разработването на новата икономическа политика (НЕП). С негово представяне в държавата започват да се отварят акционерни дружества и предприятия, които се развиват с подкрепата на чуждестранни инвеститори.
Няколко години по-късно Дзержински стана ръководител на Висшата национална икономика на Съветския съюз. На тази позиция той извърши много реформи, застъпвайки се за развитието на частната търговия, както и активно участвайки в развитието на металургичната индустрия в държавата.
„Железният Феликс“ призова за тотална трансформация на управляващата система на СССР, страхувайки се, че в бъдеще страната може да бъде оглавена от диктатор, който да „погребе“ всички постижения на революцията.
В резултат на това „кръвожадният“ Дзержински влезе в историята като неуморен работник. Струва си да се отбележи, че той не е бил склонен към лукс, личен интерес и нечестна печалба. Той беше запомнен от съвременниците си като неподкупен и целенасочен човек, който винаги постига целта си.
Личен живот
Първата любов на Феликс Едмундович е момиче на име Маргарита Николаева. Срещна я по време на изгнанието си в провинция Вятка. Маргарита привлече човека с революционните си възгледи.
Връзката им обаче никога не е довела до сватба. След бягството Дзержински води кореспонденция с момичето до 1899 г., след което я моли да спре да общува. Това се дължи на новата любов на Феликс - революционерката Джулия Голдман.
Този роман е краткотраен, тъй като Джулия умира от туберкулоза през 1904 г. 6 години по-късно Феликс среща бъдещата си съпруга София Мушкат, която също е революционерка. След няколко месеца младите се ожениха, но семейното им щастие не продължи дълго.
Съпругата на Дзержински е задържана и изпратена в затвора, където през 1911 г. се ражда момчето й Ян. На следващата година тя е изпратена във вечно изгнание в Сибир, откъдето е успяла да избяга в чужбина с фалшив паспорт.
Феликс и София се видяха отново едва след 6 години. След Октомврийската революция семейство Дзержински се установява в Кремъл, където двойката живее до края на живота си.
Смърт
Феликс Дзержински умира на 20 юли 1926 г. на пленума на Централния комитет на 48-годишна възраст. След като произнесе двучасова реч, в която критикува Георги Пятаков и Лев Каменев, той се почувства зле. Причината за смъртта му е инфаркт.
Снимки на Дзержински
