Александър Михайлович Василевски (1895-1977) - съветски военен лидер, маршал на Съветския съюз, началник на Генералния щаб, член на щаба на Върховното главно командване, главнокомандващ на Главното командване на съветските войски в Далечния изток, министър на въоръжените сили на СССР и военен министър на СССР.
Един от най-великите командири на Втората световна война (1939-1945). Два пъти герой на Съветския съюз и притежател на 2 ордена за победа.
В биографията на Василевски има много интересни факти, за които ще говорим в тази статия.
И така, пред вас е кратка биография на Александър Василевски.
Биография на Василевски
Александър Василевски е роден на 18 (30) септември 1895 г. в село Нова Голчиха (провинция Кострома). Израства в семейството на главата на църковния хор и свещеник Михаил Александрович и съпругата му Надежда Ивановна, които са енориаши на православната църква.
Александър беше четвъртото от 8 деца на родителите си. Когато е на около 2 години, той и семейството му се преместват в село Новопокровское, където баща му започва да служи като свещеник в църквата Възнесение Господне.
По-късно бъдещият командир започва да посещава енорийско училище. След като получи основното си образование, той влезе в богословско училище, а след това в семинария.
Към този момент в биографията си Василевски планира да стане аграрист, но поради избухването на Първата световна война (1914-1918) плановете му не са предназначени да се сбъднат. Човекът влезе в Алексеевското военно училище, където премина през ускорен курс на обучение. След това той отива на фронта с чин прапорщик.
Първата световна и гражданската война
През пролетта на 1916 г. на Александър е поверено да командва ротата, която в крайна сметка се превръща в една от най-добрите в полка. През май същата година той участва в легендарния пробив на Брусилов.
Интересен факт е, че пробивът на Брусилов е най-голямата битка от Първата световна война по отношение на общите загуби. Тъй като много офицери загинаха в битките, Василевски бе инструктиран да командва батальона, като беше повишен в чин щаб капитан.
По време на военните години Александър се проявява като смел войник, който благодарение на силния си характер и безстрашие повдига морала на своите подчинени. Новината за Октомврийската революция завари командира по време на служба в Румъния, в резултат на което той реши да се оттегли.
Връщайки се у дома, Василевски известно време работи като инструктор по военно обучение на граждани, а след това преподава в началните училища. През пролетта на 1919 г. той е призован на служба, която служи като помощник на взводен командир.
В средата на същата година Александър е назначен за командир на батальон, а след това за командир на стрелкова дивизия, която трябва да се противопостави на войските на генерал Антон Деникин. Той и неговите войници обаче не успяха да влязат в битка със силите на Деникин, тъй като Южният фронт спря при Орел и Кроми.
По-късно Василевски, като част от 15-та армия, се бие срещу Полша. След края на военния конфликт той ръководи три полка от пехотна дивизия и оглавява дивизионно училище за младши командири.
През 30-те години Александър Михайлович решава да се присъедини към партията. През този период от биографията си той си сътрудничи с изданието „Военен бюлетин“. Мъжът участва в създаването на "Инструкции за водене на дълбоки комбинирани оръжейни битки" и други работи по военните дела.
Когато Василевски навърши 41 години, той получи званието полковник. През 1937 г. завършва с отличие военната академия, след което е назначен за ръководител на оперативно обучение за команден състав. През лятото на 1938 г. е повишен в чин командир на бригада.
През 1939 г. Александър Василевски участва в разработването на първоначалния вариант на плана за войната с Финландия, който по-късно е отхвърлен от Сталин. На следващата година той е част от комисия, организирана за сключване на мирен договор с Финландия.
Няколко месеца по-късно Василевски е повишен в чин командир на дивизия. През ноември 1940 г. той пътува до Германия като част от съветска делегация, водена от Вячеслав Молотов, за да преговаря с германското ръководство.
Великата отечествена война
Към началото на войната Василевски вече е генерал-майор, като е заместник-началник на Генералния щаб. Той изигра важна роля в организирането на отбраната на Москва и последвалото контранастъпление.
По онова трудно време, когато германските войски печелят една в друга победи в битки, Александър Михайлович оглавява 1-ви ешелон на Генералния щаб.
Изправен е пред задачата да овладее цялостно ситуацията на фронта и редовно да информира ръководството на СССР за състоянието на нещата на фронта.
Василевски успя блестящо да се справи с възложените му отговорности, като получи похвала от самия Сталин. В резултат на това той получи званието генерал-полковник.
Той посети различни фронтови линии, наблюдавайки ситуацията и разработвайки планове за отбрана и настъпление срещу врага.
През лятото на 1942 г. на Александър Василевски е поверено да ръководи Генералния щаб. По заповед на висшето ръководство на страната генералът изучава състоянието на нещата в Сталинград. Той планира и подготви контранастъпление срещу германците, което беше одобрено от щаба.
След успешна контраатака, мъжът продължава да участва в унищожаването на германски части по време на получения в това състояние котел на Сталинград. Тогава той е инструктиран да проведе настъпателна операция в района на Горна Дон.
През февруари 1943 г. Василевски е удостоен с почетното звание маршал на Съветския съюз. През следващите месеци той командва Воронежския и Степния фронт по време на битката при Курск, а също така участва в освобождението на Донбас и Крим.
Интересен факт е, че когато генералът разглежда деокупирания Севастопол, колата, в която той пътува, е взривена от мина. За щастие той получи само лека травма на главата, освен порязванията от счупеното предно стъкло.
След изписването от болницата Василевски ръководи фронтовете по време на освобождението на балтийските държави. За тези и други успешни операции той е удостоен със званието Герой на Съветския съюз и медала Златна звезда.
По-късно, по заповед на Сталин, генералът оглавява 3-ти Белоруски фронт, присъединявайки се към щаба на Върховното главно командване. Скоро Александър Василевски ръководи нападението над Кьонигсберг, което успява да извърши на най-високо ниво.
Около няколко седмици преди края на войната Василевски е награден с 2-ри орден за победа. Тогава той изигра ключова роля във войната с Япония. Той разработва план за манджурската настъпателна операция, след което ръководи съветската армия в Далечния изток.
В резултат на това на съветските и монголските войски бяха нужни по-малко от 4 седмици, за да победят милионната японска армия Квантунг. За брилянтно извършените операции Василевски беше отличен с втората „Златна звезда“.
В следвоенните години на биографията Александър Василевски продължава да се изкачва по кариерата, издигайки се до поста на военен министър на СССР. След смъртта на Сталин през 1953 г. обаче военната му кариера се променя драстично.
През 1956 г. главнокомандващият заема поста заместник-министър на отбраната на СССР по военна наука. Още на следващата година той е уволнен поради лошо здраве.
След това Василевски е 1-ви председател на съветския комитет на ветераните от войните. Според него масовите чистки от 1937 г. допринасят за началото на Великата отечествена война (1941-1945). Решението на Хитлер да атакува СССР до голяма степен се дължи на факта, че през 1937 г. страната губи много военнослужещи, което фюрерът знаеше много добре.
Личен живот
Първата съпруга на Александър беше Серафима Николаевна. В този брак двойката има син Юрий, който в бъдеще става генерал-лейтенант от авиацията. Интересен факт е, че съпругата му е дъщеря на Георги Жуков - Ера Георгиевна.
Василевски се оженил повторно за момиче на име Екатерина Василиевна. Момчето Игор е родено в това семейство. По-късно Игор ще стане почетен архитект на Русия.
Смърт
Александър Василевски умира на 5 декември 1977 г. на 82-годишна възраст. През годините на своята доблестна служба той получи много ордени и медали в родината си, а също така получи около 30 чуждестранни награди.
Снимки на Василевски
