Ерих Селигман Фром - немски социолог, философ, психолог, психоаналитик, представител на Франкфуртската школа, един от основателите на неофройдизма и фройдомарксизма. През целия си живот той посвещава на изучаването на подсъзнанието и разбирането на противоречията на човешкото съществуване в света.
В биографията на Ерих Фром има много интересни факти от личния и научния му живот.
Предлагаме на вашето внимание кратка биография на Ерих Фром.
Биография на Ерих Фром
Ерих Фром е роден на 23 март 1900 г. във Франкфурт на Майн. Израства и е отгледан в семейство на благочестиви евреи.
Баща му Нафтали Фром беше собственик на магазин за вино. Майка, Роза Краузе, е дъщеря на емигранти от Познан (по това време Прусия).
Детство и младост
Ерих ходи на училище, където освен традиционните дисциплини, децата се обучават на основите на доктрината и религиозните основи.
Всички членове на семейството се придържали към основните предписания, свързани с религията. Родителите искаха единственият им син да стане равин в бъдеще.
След като получи свидетелство за училище, младежът постъпва в университета в Хайделберг.
На 22-годишна възраст Фром защитава докторската си дисертация, след което продължава обучението си в Германия, в Института по психоаналитика.
Философия
В средата на 20-те години Ерих Фром става психоаналитик. Скоро той започва частна практика, която продължава дълги 35 години.
През годините на биографията си Фром успява да общува с хиляди пациенти, опитвайки се да проникне и да разбере подсъзнанието им.
Лекарят успя да събере много полезен материал, което му позволи да проучи подробно биологичните и социални характеристики на формирането на човешката психика.
В периода 1929-1935г. Ерих Фром се занимава с изследвания и класификация на своите наблюдения. По същото време той пише първите си трудове, в които се говори за методите и задачите на психологията.
През 1933 г., когато националсоциалистите идват на власт, водени от Адолф Хитлер, Ерих е принуден да избяга в Швейцария. Година по-късно той решава да замине за САЩ.
Веднъж в Америка, мъжът преподава психология и социология в Колумбийския университет.
Веднага след края на Втората световна война (1939-1945) философът става основател на Института по психиатрия Уилям Уайт.
През 1950 г. Ерих заминава за Мексико Сити, където преподава в Националния автономен университет в продължение на 15 години. През това време от биографията си той публикува книгата „Здравословен живот“, в която открито критикува капитализма.
Работата на психоаналитика имаше голям успех. Творбата му „Бягство от свободата“ се превърна в истински бестселър. В него авторът говори за промените в психиката и човешкото поведение в условията на западната култура.
В книгата е обърнато внимание и на периода на Реформацията и идеите на богословите - Джон Калвин и Мартин Лутер.
През 1947 г. Фром публикува продължение на нашумялия „Полет“, наричайки го „Човек за себе си“. В тази работа авторът развива теорията за човешката самоизолация в света на западните ценности.
В средата на 50-те години Ерих Фром се интересува от темата за връзката между обществото и човека. Философът се стреми да „помири“ противоположните теории на Зигмунд Фройд и Карл Маркс. Първият твърди, че човекът е асоциален по природа, докато вторият нарича човека „социално животно“.
Изучавайки поведението на хора от различни социални слоеве и живеещи в различни щати, Фром видя, че най-нисък процент самоубийства се случват в бедните страни.
Психоаналитикът определя радиоразпръскването, телевизията, митингите и други масови събития като „пътища за бягство“ от нервни разстройства и ако такива „ползи“ се отнемат на западния човек за един месец, тогава със значителна степен на вероятност той ще бъде диагностициран с невроза.
През 60-те от перото на Ерих Фром е публикувана нова книга „Душата на човека“. В него той говори за същността на злото и неговите проявления.
Писателят заключава, че насилието е продукт на желанието за господство и че заплахата е не толкова на садистите и маниаците, колкото на обикновените хора, които имат всички лостове на властта.
През 70-те Фром публикува работата „Анатомия на човешката разрушителност“, където повдига темата за естеството на самоунищожението на индивида.
Личен живот
Ерих Фром показа по-голям интерес към зрелите жени, обяснявайки това с липсата на майчина любов в детството.
Първата съпруга на 26-годишния германец беше колежка Фрида Райхман, десет години по-възрастна от избраника си. Този брак продължи 4 години.
Фрида повлия сериозно върху формирането на съпруга си в неговата научна биография. Дори след раздялата те поддържаха топли приятелства.
След това Ерих започнал да ухажва психоаналитичката Карън Хорни. Познанството им се случи в Берлин и те развиха истински чувства след преместването си в САЩ.
Карън го научи на принципа на психоанализата, а той от своя страна й помогна да научи основите на социологията. И въпреки че връзката им не завърши с брак, те си помагаха взаимно в научната област.
Втората съпруга на 40-годишната Фром беше журналистката Хени Гурланд, която беше с 10 години по-възрастна от съпруга си. Жената страдала от сериозен проблем с гърба.
За да облекчи мъките на любимата двойка, по препоръка на лекарите, се премести в Мексико Сити. Смъртта на Хени през 1952 г. е истински удар за Ерих.
През този период от биографията си Фром се интересува от мистицизма и дзен будизма.
С течение на времето ученият се запознал с Анис Фрийман, който му помогнал да оцелее при загубата на починалата си съпруга. Те са живели заедно 27 години, до смъртта на психолога.
Смърт
В края на 60-те години Ерих Фром претърпява първия си инфаркт. След няколко години се премества в швейцарската комуна Муралто, където завършва книгата си, озаглавена „Да имаш и да бъдеш“.
В периода 1977-1978г. мъжът е претърпял още 2 инфаркта. След като живее още около 2 години, философът умира.
Ерих Фром умира на 18 март 1980 г. на 79-годишна възраст.
