Солон

Солон (приблизително той е първият атински поет и към 594 г. пр. н. е. става най-влиятелният атински политик. Автор на редица важни реформи, повлияли на формирането на атинската държава.

В биографията на Солон има много интересни факти, за които ще говорим в тази статия.

И така, пред вас е кратка биография на Солон.

Солон биография

Солон е роден около 640 г. пр. Н. Е. в Атина. Произхожда от знатно семейство Кодриди. Израствайки, той е принуден да се занимава с морска търговия, тъй като изпитва финансови затруднения.

Човекът пътува много, показвайки жив интерес към културата и традициите на различни нации. Някои биографи твърдят, че още преди да стане политик, той е бил известен като талантлив поет. По това време в биографията му се наблюдава нестабилна ситуация в родината му.

В началото на 7 век пр.н.е. Атина е един от многото гръцки градове-държави, където функционира политическата система на архаичния атински град-държава. Държавата се управляваше от колегиум от 9 архонти, които заемаха поста в продължение на една година.

Много важна роля в управлението е изиграл Ареопагският съвет, където бившите архонти са били разположени за цял живот. Ареопагът упражняваше върховен контрол върху целия живот на полиса.

Атинският демос беше пряко зависим от аристокрацията, което предизвика недоволство в обществото. По същото време атиняните се биха с Мегара за остров Саламин. Постоянните разногласия между представители на аристокрацията и поробването на демоса се отразяват негативно на развитието на атинския полис.

Войни на Солон

За първи път името Солон се споменава в документи, свързани с войната между Атина и Мегара за Саламин. Въпреки че сънародниците на поета бяха уморени от продължителни военни конфликти, той ги призова да не се отказват и да се борят за територия докрай.

Освен това Солон дори съставя елегията „Саламин“, която говори за необходимостта да продължи войната за острова. В резултат той лично ръководи експедиция до Саламин, побеждавайки врага.

След успешна експедиция Солон започва своята блестяща политическа кариера. Заслужава да се отбележи, че този остров, който е станал част от атинския полис, е играл важна роля в своята история неведнъж.

По-късно Солон участва в Първата свещена война, която избухва между част от град Гърция и град Крис, който пое контрола над Делфийския храм. Конфликтът, в който гърците спечелиха победа, продължи 10 години.

Реформите на Солон

По позицията от 594 г. пр. Н. Е. Солон беше смятан за най-авторитетния политик, подкрепен от Делфийския оракул. Важно е да се отбележи, че както аристократите, така и обикновените хора са му показвали благосклонност.

През този период от биографията си мъжът е избран за едноименен архонт, който има голяма власт в ръцете си. В онази епоха архонтите били назначени от Ареопага, но Солон, очевидно, бил избран от народното събрание поради особената ситуация.

Според древните историци политиката е трябвало да помири враждуващите страни, за да може държавата да се развива възможно най-бързо и ефективно. Първата реформа на Солон е sisakhfia, която той нарича най-важното си постижение.

Благодарение на тази реформа всички дългове в държавата бяха отменени заедно със забраната на дълговото робство. Това доведе до отстраняване на редица социални проблеми и икономическо развитие. След това владетелят заповядва да ограничи вноса на стоки от чужбина, за да подкрепи местните търговци.

Тогава Солон се фокусира върху развитието на селскостопанския сектор и занаятчийското производство. Интересен факт е, че на родителите, които не можеха да научат синовете си на каквато и да било професия, беше забранено да изискват от децата си да се грижат за тях в напреднала възраст.

Владетелят силно насърчава производството на маслини, благодарение на което отглеждането на маслини започва да носи големи печалби. През този период от биографията си Солон започва да разработва парична реформа, въвеждайки в обращение евбейската монета. Новата парична единица спомогна за подобряване на търговията между съседните политики.

В ерата на Солон са проведени много важни социални реформи, включително разделяне на населението на полиса на 4 категории имоти - пентакосиомедимна, хиппея, зевгит и фета. Освен това владетелят сформира Съвета на четиристотин, който служи като алтернатива на Ареопага.

Плутарх съобщава, че новосформираният Съвет подготвя законопроекти за народното събрание, а Ареопагът контролира всички процеси и гарантира защитата на законите. Дори Солон става автор на декрета, според който всеки бездетен човек има право да завещае наследството си на когото пожелае.

За да се запази относителното социално равенство, политикът подписва указ за въвеждане на максимум земя. Оттогава богатите граждани не могат да притежават парцели, надвишаващи законовата норма. През годините на своята биография той става автор на редица важни реформи, които оказват влияние върху по-нататъшното формиране на атинската държава.

След края на архонтството реформите на Солон често биват критикувани от различни социални слоеве. Богатите се оплакаха, че правата им са ограничени, докато обикновените хора изискват още по-радикални промени.

Мнозина съветват Солон да установи тирания, но той категорично отхвърля подобна идея. Тъй като по това време тирани са управлявали в много градове, доброволният отказ от самодържавие е уникален случай.

Солон обясни решението си с факта, че тиранията ще донесе срам както на себе си, така и на потомците си. Освен това той беше против всяка форма на насилие. В резултат мъжът реши да напусне политиката и да тръгне на пътешествие.

В продължение на десетилетие (593-583 г. пр. Н. Е.) Солон пътува до много градове в Средиземно море, включително Египет, Кипър и Лидия. След това той се завръща в Атина, където реформите му продължават да работят успешно.

Според свидетелството на Плутарх, след дълго пътуване Солон не се интересувал много от политика.

Личен живот

Някои биографи твърдят, че в младостта си любимият на Солон е неговият роднина Пизистрат. В същото време същият Плутарх пише, че владетелят има слабост към красивите момичета.

Историците не са открили споменаване на потомците на Солон. Очевидно той просто няма деца. Поне през следващите векове не е намерена нито една фигура, която да принадлежи към родовата му линия.

Солон беше много благочестив човек, както се вижда в поезията му. Интересен факт е, че той е виждал причината за всички беди и нещастия не в боговете, а в самите хора, които се стремят да задоволят собствените си желания, а освен това се отличават със суета и арогантност.

Очевидно още преди началото на политическата си кариера Солон е първият атински поет. Много фрагменти от негови творби с различно съдържание са оцелели и до днес. Общо са запазени 283 реда от над 5000 реда.

Например елегията „Към себе си“ стигна до нас изцяло само в „Еклозите“ на византийския писател Стобей, а от 100-редовата елегия „Саламин“ са оцелели 3 фрагмента, наброяващи само 8 реда.

Смърт

Солон умира през 560 или 559 г. пр. Н. Е. Древните документи съдържат противоречиви данни относно смъртта на мъдреца. Според Валери Максим той е починал в Кипър и е бил погребан там.

На свой ред Елиан пише, че Солон е погребан за държавна сметка близо до атинската градска стена. Най-вероятно тази версия е най-правдоподобната. Според Фаний Лесбос Солон починал в родната си Атина.