Рабиндранат Тагор (1861-1941) - индийски писател, поет, композитор, художник, философ и общественик. Първият неевропейски, получил Нобелова награда за литература (1913).
Поезията му се разглежда като духовна литература и заедно с неговата харизма създава образа на пророк Тагор на Запад. Днес стихотворенията му са химните на Индия („Душата на народа“) и Бангладеш („Моят златен Бенгал“).
В биографията на Рабиндранат Тагор има много интересни факти, за които ще говорим в тази статия.
И така, пред вас е кратка биография на Тагор.
Биография на Рабиндранат Тагор
Рабиндранат Тагор е роден на 7 май 1861 г. в Калкута (Британска Индия). Израства и е отгледан в заможно семейство на собственици на земя, радващо се на голяма публичност. Поетът беше най-малкото от децата на Дебендранатх Тагор и съпругата му Сарада Деви.
Детство и младост
Когато Рабиндранат е на 5 години, родителите му го изпращат в Източната семинария и по-късно се премества в така нареченото нормално училище, което се отличава с ниско ниво на образование.
Интересът на Тагор към поезията се пробужда в детството. На 8-годишна възраст той вече композира поезия, а също така изучава творчеството на различни писатели. Заслужава да се отбележи, че братята му също бяха надарени хора.
По-големият му брат е математик, поет и музикант, а средните му братя стават известни мислители и писатели. Между другото, племенникът на Рабиндранат Тагор, Обониндранат, е един от основателите на школата на съвременната бенгалска живопис.
В допълнение към хобито си за поезия, бъдещият Нобелов лауреат изучава история, анатомия, география, живопис, както и санскрит и английски език. В младостта си той пътува няколко месеца с баща си. По време на пътуванията си той продължава да се самообучава.
Тагор-старши изповядвал брахманизъм, често посещавал различни свети места в Индия. Когато Рабиндранат беше на 14 години, майка му почина.
Стихове и проза
Завръщайки се у дома от пътувания, Рабиндранат се интересува сериозно от писането. На 16-годишна възраст той пише няколко разказа и драми, публикувайки първата си поезия под псевдонима Bhanu simha.
Главата на семейството настоява синът му да стане адвокат, в резултат на което през 1878 г. Рабиндранат Тагор влиза в Университетския колеж в Лондон, където учи право. Скоро той започва да не харесва традиционното образование.
Това доведе до факта, че човекът наляво отдясно, предпочитайки го да чете литературни класики. Във Великобритания той чете произведенията на Уилям Шекспир, а също така проявява интерес към народното изкуство на британците.
През 1880 г. Тагор се завръща в Бенгалия, където започва активно да публикува своите произведения. Изпод писалката му излизат не само стихотворения, но и истории, разкази, пиеси и романи. В неговите трудове се проследява влиянието на „европейския дух“, което е напълно ново явление в браминската литература.
През този период от биографията си Рабиндранат Тагор става автор на 2 сборника - „Вечерни песни“ и „Сутрешни песни“, както и на книгата „Чаби-О-Ган“. Всяка година излизат все повече и повече негови творби, в резултат на което излиза 3-томна творба „Галпагуча“, която съдържа 84 творби.
В своите произведения писателят често засяга темата за бедността, която дълбоко осветява в миниатюрите „Гладни камъни“ и „Избягалият“, публикувани през 1895 г.
По това време Рабиндранат вече е публикувал известната си стихосбирка „Образът на възлюбения“. С течение на времето ще бъдат публикувани стихосбирки и сборници с песни - „Златната лодка“ и „Момент“. От 1908 г. работи по създаването на „Гитанджали“ („Жертвени песнопения“).
Тази работа съдържа повече от 150 стиха за връзката между човека и Създателя. Поради факта, че стиховете са написани на разбираем и прост език, много от редовете от тях са анализирани в цитати.
Интересен факт е, че „Гитанджали“ придоби такава популярност, че започнаха да се превеждат и публикуват в Европа и Америка. По това време биографии Рабиндранат Тагор посещава редица европейски страни, както и САЩ, Русия, Китай и Япония. През 1913 г. той е информиран, че е спечелил Нобелова награда за литература.
Така Рабиндранат е първият азиатец, получил тази награда. В същото време лауреатът дари своя хонорар на училището си в Сантиникетан, което по-късно ще стане първият университет с безплатно обучение.
През 1915 г. Тагор получава титлата рицар, но след 4 години се отказва от нея - след екзекуцията на цивилни в Амритсар. В следващите години той направи всичко възможно да образова бедните си сънародници.
През 30-те години Рабиндранат се проявява в различни литературни жанрове. През годините на творческата си биография той става автор на стотици стихотворения, десетки разкази и 8 романа. В своите творби той често засяга проблемите на бедността, селския живот, социалното неравенство, религията и т.н.
Специално място в творчеството на Тагор заемаше произведението „Последната поема“. В края на живота си се интересува сериозно от наука. В резултат на това Нобеловият лауреат публикува няколко статии по биология, астрономия и физика.
Интересен факт е, че Рабиндранат не си кореспондира дълго с Айнщайн, с когото обсъжда различни научни въпроси.
Музика и снимки
Индусът беше не само талантлив писател. През годините той композира приблизително 2230 песни, включително религиозни химни. Някои от текстовете на Рабиндранат са поставени на музика след смъртта на писателя.
Например през 1950 г. индийският национален химн е поставен върху поемата на Тагор, а 20 години по-късно репликите на Амар Шонар Бангла стават официална музика на страната Бангладеш.
Освен това Рабиндранат е художник, който е написал около 2500 платна. Негови творби са изложени няколко пъти както в Индия, така и в други страни. Заслужава да се отбележи, че той прибягва до различни художествени стилове, включително реализъм и импресионисти.
Неговите картини се отличават с нестандартни цветове. Биографите на Тагор свързват това с далтонизма. Обикновено той изобразява на платна силуети с правилни геометрични пропорции, което е следствие от страстта му към точните науки.
Социална активност
В началото на новия век Рабиндранат Тагор живее в семейно имение близо до Калкута, където се занимава с писателска, политическа и обществена дейност. Той отвори убежище за мъдреци, което включваше училище, библиотека и молитвен дом.
Тагор подкрепя идеите на революционния Тилак и формира движението Свадеши, което се противопоставя на разделянето на Бенгалия. Заслужава да се отбележи, че той не се е стремял да постигне тази цел чрез война, а е постигнал това чрез просветлението на хората.
Рабиндранат събра средства за образователни институции, в които бедните хора могат да получат безплатно образование. През последните години от живота си той повдига въпроса за разделението на касти, което разделя населението по социален статус.
Година преди смъртта си, Тагор се среща с Махатма Ганди, лидер на индийското движение за независимост, чиито методи той не одобрява. През този период от биографията си той активно изнася лекции в различни щати, включително САЩ, в които критикува национализма.
Рабиндранат реагира изключително негативно на нападението на Хитлер срещу СССР. Той твърди, че след време германският диктатор ще получи възмездие за цялото зло, което е причинил.
Личен живот
Когато поетът бил на около 22 години, той се оженил за 10-годишно момиче на име Мириналини Деви, което също произхождало от семейство брахмана Пирали. В този съюз двойката имаше 5 деца, две от които починаха в детството.
По-късно Тагор започва да управлява големи семейни имения в района Шелайдахи, където премества съпругата и децата си няколко години по-късно. Често обикалял имота си на частна шлепа, събирал такси и общувал със селяните, които организирали празници в негова чест.
В началото на 20-ти век в биографията на Рабиндранат се случват редица трагедии. През 1902 г. съпругата му умира, а на следващата година дъщеря му и баща му ги няма. Пет години по-късно той загуби още едно дете, което почина от холера.
Смърт
4 години преди смъртта си, Тагор започва да страда от хронична болка, която се развива в сериозно заболяване. През 1937 г. той изпада в кома, но лекарите успяват да спасят живота му. През 1940 г. той отново изпада в кома, от която вече не му е било отредено да излезе.
Рабиндранат Тагор умира на 7 август 1941 г. на 80-годишна възраст. Смъртта му е истинска трагедия за целия бенгалоезичен народ, който дълго го оплаква.
Снимка от Рабиндранат Тагор
