Фредерик Шопен, пълно име - Фридерик Францишек Шопен (1810-1849) - полски композитор и пианист от френско-полски произход. В зрелите си години живее и работи във Франция.
Един от ключовите представители на западноевропейския музикален романтизъм, основател на полската национална композиторска школа. Той оказа значително влияние върху световната музика.
В биографията на Шопен има много интересни факти, за които ще говорим в тази статия.
И така, пред вас е кратка биография на Фридерик Шопен.
Биография на Шопен
Фридерик Шопен е роден на 1 март 1810 г. в полското село Желязова Вола. Израства и е възпитаван в интелигентно семейство.
Баща му Никола Шопен е бил учител по френски и немски език. Майка, Текла Юстина Кшижановская, имаше отлично образование, свиреше добре на пиано и имаше красив глас.
Детство и младост
Освен Фридерик, в семейство Шопен са родени още 3 момичета - Лудвика, Изабела и Емилия. Момчето започна да проявява изключителни музикални способности в ранното детство.
Подобно на Моцарт, детето беше буквално обсебено от музиката, със склонност към импровизация и вроден пианизъм. Докато слушаше тази или онази композиция, Шопен лесно можеше да се разплаче. Интересен факт е, че той често скачаше от леглото си през нощта, за да запише мелодията, която си спомни.
Още на 5-годишна възраст Фридерик започва да изнася концерти и след 2 години учи при известния пианист Войцех Живни. Студентът развива своите музикални умения толкова бързо, че на 12-годишна възраст той се превръща в един от най-добрите пианисти в страната.
Това доведе до факта, че наставникът на Шопен отказа да продължи да преподава на тийнейджъра, тъй като той вече не можеше да му даде нови знания. В допълнение към уроците по пиано, Фридерик учи в училището. След дипломирането си той започва да посещава теоретични класове при композитора Йозеф Елснер.
С течение на времето младежът се запознал с принц Антон Радзивил, който му помогнал да се озове във висшето общество. По времето на биографията виртуозът вече е посещавал много европейски страни и също е посещавал Руската империя. Любопитно е, че изпълнението му толкова впечатли Александър I, че императорът подари на младия гений диамантен пръстен.
Музика и педагогика
Когато Шопен е на 19 години, той започва активно турне в различни градове и държави. Но първото европейско турне, организирано през следващата година, се оказа раздяла с любимата му Варшава.
Раздялата с родината ще се превърне в причина за непрекъснатата скрита скръб на Фридрих. През 1830 г. той научава за въстанието за независимостта на Полша, във връзка с което иска да участва в него. По пътя обаче той е информиран за потушаването на бунта, което силно разстрои музиканта.
В резултат Шопен се установява във Франция. В памет на борбата за независимост той пише 1-ви опус от етюди, включително известния Революционен етюд. От този момент композиторът никога не е бил в родината си.
Във Франция Фредерик често свири в домовете на аристократи, като рядко изнася пълни концерти. Той имаше много покровители и приятели, занимаващи се с изкуство. Той беше приятел с такива изключителни музиканти като Шуман, Менделсон, Лист, Берлиоз и Белини.
Шопен пише много пиеси за пианото. Впечатлен от поезията на Адам Мицкевич, той създава 4 балади, които посвещава на любимата си Полша. Освен това той става автор на 2 концерта, 3 сонати, 4 скерцота, както и на много ноктърни, етюди, мазурки, полонези и други пианистки произведения.
Биографите на Фридерик Шопен отбелязват, че валсът е най-интимният жанр в творчеството му. Валсовете му отразяват автобиографични чувства и радости.
Човекът се отличавал с последователност и изолираност, в резултат на което само онези, които са добре запознати с творбите на композитора, могат да познаят личността му. Един от върховете на работата му се счита за цикъл, състоящ се от 24 прелюдии. Създаден е по времето на биографията, когато виртуозът за първи път е изпитал любов и раздяла.
След като спечели световно признание, Фридерик се заинтересува от преподаването на пиано. Интересен факт е, че той става автор на уникална пианистична система, която помага на много пианисти да достигнат големи висоти в музиката.
Заслужава да се отбележи, че сред неговите ученици имаше много момичета от висшето общество. Най-известният от обвиненията му обаче беше Адолф Гутман, който по-късно стана отличен пианист и музикален редактор.
Личен живот
В личния живот на композитора не всичко беше толкова добро, колкото в творческата му биография. Първият му любовник е Мария Водзинска. След годежа родителите на Мария настояват сватбата да се изиграе само година по-късно. Така тъстът и тъщата на Шопен искаха да се убедят в материалното благосъстояние на зет му.
В резултат Фредерик не оправда очакванията им и годежът беше прекратен. Момчето премина през много тежка раздяла с любимата си, изразявайки болката си в няколко творби. По-конкретно тогава е създадена 2-ра соната, бавната част от която е наречена „Погребален марш“.
Скоро Шопен започва връзка с Аврора Дупин, по-известна с псевдонима Жорж Санд. Тя беше поддръжник на зараждащия се феминизъм. Момичето не се поколеба да се облече в мъжки костюми и предпочете открита връзка с противоположния пол.
Дълго време младите хора криеха връзката си от обществеността. По принцип те прекарваха време в частната къща на любимия си в Майорка. Именно там Фредерик започнал заболяване, което станало причина за внезапната му смърт.
Влажният островен климат и честите кавги с Аврора провокираха туберкулозата на Шопен. Съвременниците на мъжа твърдяха, че властното момиче оказва значително влияние върху слабоволния музикант.
Смърт
Десетгодишното съжителство с Дюпен, изпълнено с морални изпитания, оказа изключително негативно влияние върху състоянието на здравето на Фредерик. Нещо повече, раздялата с нея през 1847 г. му причини сериозен стрес. На следващата година той изнася последния си концерт в Лондон, след което се разболява и никога не става.
Фридерик Шопен умира на 5 (17) октомври 1849 г. на 39-годишна възраст. Причината за смъртта му е прогресираща туберкулоза. Според последната воля на музиканта сърцето му е прибрано вкъщи, а тялото му е погребано в известното парижко гробище Пере Лашез. Бокалът със сърце сега се съхранява в една от варшавските църкви.
Снимки на Шопен
